На 21 май църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена.
Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.
Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Константинопол, а градът 16 века носи името му.
Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“. Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.
Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците в селата.
Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елеонора, Елка.
