fbpx
Share on facebook
Share on twitter
Share on email
Share on whatsapp

Великолепната българка Весела Димова е един от най-младите участници в австрийското издание на телевизионния формат “Dancing with the stars”. Тя е само на 27 години, зодия водолей, родом от Пазарджик и живее самостоятелно във Виена от 2013г.

Как стигна до Виена и от колко години си тук?

Целенасочено кандидатствах в езиковата гимназия в Пазарджик след 7-ми клас с немски език, защото немският ми се стори интересен. Имах желание да го науча, а и вътрешно знаех, че искам да следвам в чужбина.

Последната училищна година (2012) завърших като частна ученичка, тъй като ми се отвори възможност да замина за Виетнам и да участвам в Телевизионното шоу „Dancing with the stars” (“Buoc nhay hoan vu”).

След участието ми в „Dancing with the stars” във Виетнам 2012 реших окончателно да замина за Виена и да следвам тук. В последствие осъзнах, че още на състезанието по спортни танци във Виена „WDSF Austria Open” 2008 си пожелах да живея в този прекрасен град. И така през 2012 ми се сбъдна мечтата и бях около 2 месеца във Виена, вече записана в икономическия университет “WU-Wirtschaftsuniversität“ със специалност „Wirtschaftsrecht“ (търговско право).  Завърших обаче със специалност „Betriebswirtschaftslehre“- бизнес администрация, тъй като не исках да се ограничавам само с австрйското право. Предпочитам да имам възможност за развитие в световен мащаб.

През декември същатата година получих повторна покана от продуцентите във Виетнам за новия сезон на „Dancing with the stars” 2013. Разбира се, че се съгласих и през февруари заминах и прекарах невероятни 4/5 месеца в топлия Виетнам. Лятото прекарах в прекрасната ни родина. И от октомври 2013 окончателно реших да се концентрирам върху образованието си и съответно започнах работя като танцов инструктор във Виена. Липсваха ми националните и интернационалните състезания, шампионатите на България и световните първенства. Но бях благодарна, че можех да превърнва страстта си в кариера.

„Ако не опиташ няма да разбереш.“ (както и: Go with the flow)

Аз съм авантюристична личност. Винаги искам да науча, да преживея нещо ново, нещо различно. Винаги съм се стремяла към лично и професионално развитие, може би тази ми черта от характера се дължи на спорта, а именно – създадения спортен дух и жаждата за успех.

Това е любимото ми мото, тъй като ме кара да излизам от комфортната си зона и да поема риска за отварящите ми се възможности – независимо дали в личен или професионален план. Мисля, че всеки от нас трябва да забрави за личните си бариери. Трябва по-често да си вярваме и да правим това, което истински жадуваме. А дали ще пожънем успех или не, няма как да знаем. Затова: „ Ако не опиташ, няма да разбереш“.

Весела ли си и в живота?

О да, определено! Мисля, че моите родителите са избрали най-подходящото име за мен. Весела по име и весела в живота. Винаги гледам на нещата от позитивната им страна. Опитвам се никога да не спирам да правя това, което най-много обичам и което ме прави истински щастлива. В крайна сметка човек сам избира как да се настрои в живота – позитивно или негативно. Аз вярвам, че както се чувстваме във „вътрешния си свят“, това привличаме и от Вселената. Така че аз определено съм щастлива и весела в живота, тъй като съм заобиколена с невероятни позитивни хора около себе си. И съм страшно благодарна за страхотното ми семейство и неповторимите ми приятели.

Как в бизнес администрацията се зароди страстта към танците?

Хи-хи. По-скоро беше обратното. Аз започнах да танцувам, когато бях на 7 годишна възраст. Като дете обичах да пея, да танцувам, да съм пред камера. Милият ми татко играеше ролята на оператор. Мама ме записа най-после на спортни танци в Пазарджик, разбира се по моя инициатива и желание. Тя го прие в началото като на шега – просто хоби. А в последствие моята страст към танците започна да расте и се превърна в професионален спорт. Имах доста национални и интернационални състезания, както и честта да грабна шампионската титла, да бъда в националния отбор на България и да преживея невероятната тръпка да представя страната си на две световни първенства в Испания и Латвия, както и на две европейски първенства през 2009г. и 2010г. в Полша. Разбира се, с подкрепата на моите родители, моя партньор (Христо Гръчки) и моите треньори от клуб по спортни танци „Импулс“, за което съм им страшно благодарна.

И така до ден днешен страстта ми към танците не угасва (вече 20 години).

Каква беше мечтата ти като малка?

Да излетя в космоса! А по-реалистичните мечти бяха следните: да стана актриса, да пътувам и да бъда на сцена.  Съответно чрез танците мечтата за пътувания и сцена се осъществи.

В такъв случай участието ти в Dancing Stars Austria – предизвикателство или сбъдната мечта?

Бих го нарекла вълнуващ етап от живота. Със сигурност сбъдната мечта. Защото ми се отдава за пореден път възможността да изживея вълнуващите моменти от шоуто. Не е ли най-прекрасното чувство, когато работата ни доставя удоволствие и когато не ни изморява, а ни зарежда с позитивна енергия? Не казвам, че шоуто не коства усилия и натовареност, но пък е изпълнено с неописуема емоция.

 Ти ли си първата участничка с български произход в австрийското издание на телевизионния формат?

Не, аз съм втората мисля. Един мой много добър дългогодишен приятел – Димитър Стефанин също е участник в шоуто. Мисля, че други българи не са участвали досега.

Какво би посъветвала българските студенти?

Да не се отказват, колкото и на моменти да им е трудно и напрегнато. Да имат вярата, че могат да се справят и да визуализират деня, в който успешно завършват университета. И да не забравят да се наслаждават на студентските си години.

А всички наши сънародници във време на COVID-19? Как протича един твой ден под карантина?

Бих ги посъветвала да се концентрират върху позитивната страна на нещата! Да не допускат да бъдат погълнати от страха и паниката! Да останат спокойни и позитивни! Да използват времето си пълноценно за себе си и близките си хора, наслаждавайки се на възможността да намалим темпото на забързаното ни ежедневие! Аз мисля, че този период е страхотна възможност за самоанализ и пренареждане на приоритетите и целите ни!

Един мой ден под карантина започва със сутрешната ми рутина: Хигиенни навици, медитация и стречинг и разбира се ароматно кафе. След което се захващам с дневните задачки, като например пореден онлайн проект, самообразование или домакински занимания. След обяд обикновенно спортувам – кросфит, йога или тичане в гората. Вечерите са спокойни – с книжка или филмче.

Какво си пожелаваш в навечерието на Великденските празници? 

Пожелавам си здраве, щастие и любов за мен и близките ми, както и постигнати цели.

Автор на публикацията е  Бояна Никова – bgmedia.at

Коментирай

Сродни новини:

Новини от деня

Последвайте ни:

Видео на седмицата