Алгоритъмът на смъртта

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin

Нови компютърни програми ще могат да изчисляват съвсем точно продължителността на човешкия живот.

Една американска фирма се хвали с постижението си в тази насока:

“В състояние сме да определим кои пациенти ще умрат след седмица, след няколко седмици или след година. В състояние сме да определим точно и разходите по лечението на даден пациент”. Така Бил Фърст рекламира продукта, създаден от неговата фирма “Aspire Health”. Съфинансираната от Гугъл фирма оценява с помощта на алгоритми лекарските диагнози на пациентите и съпоставя картината на заболяването с най-често прилаганите терапии. Целта е да се предотврати разхищаването на лекарства и средства за нелечимо и тежко болни пациенти за които се знае, че няма да живеят дълго.

Американската фирма “Aspire Health”, която печели приходите си от палиативната медицина, твърди, че с помощта на новите алгоритми могат да се намалят разходите за лечение с 40 процента. На пръв поглед това звучи добре. Възможно ли е обаче прогнозата за един пациент да се изчислява само на базата на статистики? Къде остават неизмеримите, но решаващи фактори като например волята за живот на човека?

Онова, което машините не могат

Би ли могла една компютърна програма да предвиди този елемент? Специалистът по компютърна етика Кевин Баум от университета в Заарланд предупреждава за слабостите на алгоритмите. „Те могат да предлагат единствено решения, които се основават на данните, с които са захранени компютрите“, казва той. “Алгоритмите не могат да отчитат индивидуалните качества на човека като волята му за борба, например. А тъкмо тези качества могат да играят значителна роля“, казва Баум.

“Онова, което машината не може, е да вземе решение по отделен, съвсем конкретен случай. Тя действа на принципа, че сходните случаи се развиват по сходен начин. Но това не винаги е така. Едва ли ще намерим двама пациенти с абсолютно идентични данни и състояния”, казва експертът по компютърна етика.

Предвиждането за продължителността на живота играе роля в много сфери. При сключването на застраховка за живот например. Но алгоритмите навлизат все по-широко и в медицината. Германските болници също ги използват, очаквайки, че някой ден ще могат по-добре да предвиждат продължителността на живота.

Онкологът Волфганг Хидеман от Мюнхен смята, че медицинските статистики за пациентите, базиращи се на реални данни, са нещо ценно, но прави едно уточнение: „Тук нямам предвид статистиките на фирми, които правят алгоритми за пациентите, за да печелят от тази дейност“. Според него е недопустимо въпросът за живота и смъртта да се свежда до алгоритъм, чието създаване е обект на фирмена тайна.

Още новини

Leave a comment