Новата година е поредна възможност за осъществяване на цели. Защо тази година те да не бъдат свързани с театъра? Едва ли след дългия работен ден ви се излиза отново, но повярвайте ми, седнете ли сред публиката на някоя от театралните постановки, с които се слави София, няма да искате да си тръгнете.
Именно такива са трите комедии, които ви представям днес. Те са идеален начин за отпускане и отърсване от ежедневните неприятности. Постановките са толкова добри, че няма да имате възможност да си поемете дъх от постоянния предизвикан смях. Един съвет – щом си харесате някоя от тях, веднага си запазете билет, защото свършват бързо.
Народният театър и неговите „Лунатици”
Светлините са изгасени. Всеки зрител нетърпеливо очаква първия персонаж, който ще стъпи на камерната сцена на Народен театър „Иван Вазов” в постановката „Лунатици”, но едва ли някой знае какво наистина го очаква. Смях? Задължително. Чак до сълзи. Но и още нещо – разкриване на случващото се зад кулисите. Постановката представя скрития от публиката живот на артистите – без светлината на прожекторите, зад завесите, нетърпеливи да се въплътят в следващия вълнуващ персонаж. Но понякога влизането в роля се оказва изход от реалността, натоварена с проблеми от ежедневието. 
Едни и същи роли, играни до безкрай, непукизъм от страна на публиката, любов – изгубена или намерена отново. С това се сблъскват актьорите Михаил Петров, Аня Пенчева, София Бобчева, Виолета Гиндев, Анна Петрова, Васил Драганов, Владислава Николова, Павел Иванов, Христо Чешмеджиев, превъплътени в своите сценични образи. Те ще ви представят реалността, в която живеят артистите, стремежа към нови висоти и силата на семейството и любовта. Ще ви разсмеят до полуда, може и да ви разплачат. Определено ще ви накарат да се замислите. Гарантирано ще си тръгнете доволни.
Сатиричен театър представя „Лъжци по неволя”
„Лъжци по неволя” и полицаи – имат ли нещо общо? Главните герои, изиграни от Николай Урумов и Михаил Сървански са двама полицаи, поставени в неловка ситуация, от която изход се оказва именно лъжата. Те ще покажат на публиката в Сатиричен театър „Алеко Константинов” колко страшна може да бъде истината и как този страх подтиква към бягство, в техния случай – лъжа. Точно на Бъдни вечер полицаите Гобъл и Блънт са натоварени със сложната задача да съобщят на възрастна семейна двойка, че дъщеря им е загинала в катастрофа. 
Майката се оказва с доста странни и ексцентрични поведенчески отклонения, бащата пък с много слабо сърце и двамата полицаи се оплитат в нелепи, но трогателни опити да поднесат по-безболезнено ужасната новина. И за да не ви доскучае от едни и същи образи, въпреки че в тази постановка това е невъзможно, ще видите любимата на всички Марта Вачкова като свирепото куче пазач в квартала, което търси справедливост. Отново смях до сълзи, нелепи истории и заплетени комични случки ще доведат до така очаквания щастлив край… Е, не и за кученцето. Ще трябва да си купите билет, за да разберете.
Според театър „Сълза и смях” „Жена ми се казва Борис”
Няма нищо смешно в изневярата. Но актьорите от постановката „Жена ми се казва Борис” показват изключително забавната страна на това да бъдеш хванат в изневяра, особено когато попадат на грешния човек. Едва ли Жорж, изигран от Станимир Гъмов, е смятал, че любовницата му ще поиска да се срещне със съпругата му, но ето, че се случва. За щастие той намира спасение в леко досадния, но предизвикващ смях Борис (Румен Угрински).
Двамата минават през доста изпитания, за да запазят връзките на Жорж – гонят двойка от Париж, съпрузи и любовници са изгубени, а някой наистина харесва Борис, докато е облечен в дрехите на съпругата на Жорж. Заплетени истории, неочаквани гости, придружени с бурен смях от публиката. Апартаментът на Жорж е център на всички събития. Публиката се привързва към мястото и героите, но все пак си тръгва с добро настроение и нова препоръка за театрална постановка.
Автор: Иванела Щерева
