Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси състави движещи се документи от съвременната история с колекция от изображения на сирийски фотографи, които са записали ежедневието в продължаващата война.
Жена прокарва количка през унищожения пейзаж на Raqqa на тази снимка от 2019 г. „Бях шокиран от случилото се с моя град, в който имам спомени на всяка улица“, казва фотографът Abood Hamam. „Унищожиха всичко, свързано с миналото и паметта ни с живота ни в града, всеки детайл, който преди ме свързваше с него. Беше толкова болезнено.“
На тази снимка от 2020 г. от Моханад Заят, жена и нейното дете се приютяват в разрушено училище на Биниш. „Когато започна войната в Сирия, бях ученик в гимназията и никога не съм очаквал да бъда журналист и фотограф“, казва Заят. „През последните години успях да предам много хуманитарни истории по целия свят, което ми дава мотивация и сила да продължа работата си“, добавя той.
През 2013 г. това момче от Алепо пие вода от разрушена тръба от бомбен кратер. „Някои хора написаха коментари, критикувайки нереалността на изображението и казвайки, че фотографът е трябвало да осигури чиста вода на детето, вместо да експлоатира образа му“, казва Музафар Салман. „Вярвам, че всяка промяна на реалността започва с това да я виждаме такава, каквато е, а не такава, каквато бихме искали да бъде“, добавя той.
Мъж дърпа детето си в куфар, докато семейство бяга от град Гула през март 2018 г. „Войната не само промени Сирия, но също така промени начина ни на гледане и начина, по който снимаме, за да споделяме хуманитарни послания с света „, казва фотографът Омар Санадики. „Мечтата ми е един ден, дори след 50 години, дъщерите ми Асли и Зоя да покажат моите снимки на света.“
Една жена и съпругът й пият кафе в дома си в Дума, в покрайнините на столицата Дамаск, през 2017 г. „Ум Мохамед беше един от най-специалните хора, които срещнах“, казва фотографът Самер Ал-Думи. „Тя се нарани тежко и точно когато се възстановяваше, съпругът й беше ударен от въздушна атака и загуби способността си да ходи. … Любовта й към съпруга й беше очевидна и по-голяма от всичко.“
„В много случаи не можех да снимам това, което видях, поради силата на болка и потисничество пред мен“, казва Мохамад Абазид. „Когато снимах тази жена, която посещава гроба на сина си в първия ден на Курбан-байрам през 2017 г., тя плачеше и целуваше гроба. И аз плачех с нея и изтривах сълзите си, за да мога да държа себе си заедно и направете снимката. “
Петгодишната Ая чака баща си да уреди вечеря в Дамаск през декември 2013 г. Тя е била на път за училище, когато е била ударена от хоросан. „Бях с кафявите си обувки“, каза Ая на фотографа Карол Алфара. „Обувката току-що летеше и кракът ми летеше с нея. Кракът ми си отиде.“
В Кафр Нуран, близо до Алепо, спортистите от паркур използват конструктивно разрушени сгради през септември 2020 г. Работата на Анас Алхарбутли показва начините, по които животът е продължил по различни начини в развалините.
„Направих тази снимка през 2020 г. в град Балюн, южно от Идлиб, на семейство, което се завръща у дома след споразумението за прекратяване на огъня“, казва фотографът Али Хадж Сюлейман. „Имах смесени чувства на тъга и радост едновременно. Радост, защото видях хората да се връщат по домовете си и те бяха щастливи, но в същото време изпитвах тъга, защото аз самият не можех да се върна в селото си и У дома.“
