Къде попада Европа с новите мита върху алуминия и стоманата? Ето това е истинската причина и Меркел, и Макрон да кацнат при Путин. Именно в този контекст трябва да гледаме и на българските визити в Русия, които са част от една много по-голяма европейска игра (дано в София, осъзнават това).
Но Вашингтон не дава никакъв признак да се впечатлява от това. Защото руската икономика не е достатъчно силна, за да инвестира, но и ресурсите са достатъчно много, за да бъдат изкупувани. Но китайската икономика е.
Всяка търговска война води до депресия, всяка икономическа депресия води до социални вълнения. Големите социални вълнения дават властта в ръцете на крайни политици. Ако я нямаше Голямата депресия в САЩ, в Германия нямаше на власт да дойде Хитлер. Ако не беше закона „Смут-Хоули” в Съединените щати за по-високи мита върху вносните суровини, нямаше да има пък Голяма депресия. Нищо не започва от днес. Дори Европейския съюз се ражда като Общност за въглища и стомана. Нали?
На този фон, в нашето общество все още водим класическа и старомодна дискусия, ограничена единствено в контрастите на любов и омраза към Русия или Съедините щати. Подобно мислене, освен остаряло и опростенческо, не е и особено адекватно към реалността ни днес. Защото сътресения сред заетите в производството на стомана и алуминий, означава поскъпване на всичко във всички индустрии, в които се използва стомана и алуминий. А те са много повече отколкото можем да си представим. Това създава потенциал за социални вълнения, политически размествания и повсеместна нова финансова криза, родена от ефекта на доминото.
Доминото никога не греши. То просто се случва.
Автор: Светослав Иванов, водещ на „120 минути“ по бТВ
radiovox.bg
