Според Epicenter.bg и изложеното в специална статия по въпроса за продажбата на хляб в големите търговски вериги, любопитно звучи мнението на икономиста и бивш депутат Мартин Димитров:
Ако тази мярка бъде въведена (защото е възможно да се случи), самите вериги могат да видят в тази идея възможност. Могат да решат, че сега това е тяхната възможност да ударят конкуренцията, а именно малките магазинчета, които произвеждат и които продават по-скоро подобни изделия като хляб, да използват ситуацията, че имат разрешението на правителството да продават без печалба, ако щете, защо не и на загуба, за да могат да фалират за известен период от време, всички малки магазинчета, които произвеждат хляб. Това ще е резултатът, а след това, след като фалират, ще има много по-малко конкуренция и резултатът ще бъде още по-голямо поскъпване на хлебните изделия.
Нека обаче не забравяме, че „големите“ търговски вериги използват статуса си на денонощни магазини, за да предлагат същите, ако не и залежали стоки, като в по-малките частни магазини, за да завишават цените на база монополно присъствие във всеки един квартал, където не можеш да направиш избор на друг магазин или място, откъдето да си купиш същия хранителен продукт на нормална цена. Означава ли, че като си част от голяма верига, можеш да повишаваш цените си до безкрай и че върху това няма никакъв контрол и не е възможен такъв? Произволът на монополистите винаги е произвол на предприятие под шапката на известен бранд. Трябва да има държавен контрол върху цените на продукти от първа необходимост и този контрол трябва с особена сила да пада именно върху тези, които се смятат за недосегаеми в квартала.
