Разбира се, че няма реалност по телевизията, не сме толкова глупави. Разбира се, че си измислят някои неща, за да заспим по-бързо вечер или да си изпием питиетата с по-голямо желание. Разбира се, на какви ни правят, ние не сме такива. Обаче…
Ето един далечен пример, може би аналогия, не съвсем образована, както и да е. Някога човек не е разполагал с литература, нито дори с писменост и отлична работа са му вършели митовете, легендите, рисунките, пещерните комикси, където е напълно ясно кои са лошите и кои са добрите. И понеже телевизията не разполага, а и не търси времето на литературната еволюция (което е не по-малко от десет века), тя се употребява и функционира, както е възможно – като подвижна пещерна рисунка в мозъка на зрителя. Дали това те прави пещерен човек – не, разбира се, ти ги знаеш тия работи и не им се връзваш ей толкова даже, просто…
Има неща, които няма как да са ти известни веднага и сами по себе си. Например. Ако има система, която контролира реалността ти, тя силно се вълнува от това да може да я контролира възможно най-дълго време. За тази цел контролиращата система успешно трябва да предотврати две явления.
1. Обстоятелства, които предполагат промяна на средата до степен на непознатост (неконтролируемост).
2. Хора с мисли, употребими в тази посока или съответстващи на подобни обстоятелства.
В този смисъл, като гледаш телевизия, имай предвид, че ако някой ти се стори явно лош или съвсем добър, той напълно ти описва рамките на собствените ти разбирания, този изразен подход вае клетката, от която не бива да излезеш. Оказва се, че има не просто въртележки на хамстери, има добри и лоши хамстери – едните въртят в правилна, а другите в неправилна посока. И ако повече хамстери въртят в правилна посока, щастието е неизбежно, лесно постижимо…
А сега погледай телевизия с тези, смъдящи, очи и си припомни, че свободата не е само свободен избор на копчетата в дистанционното. Тя е също и свободата да не го ползваш днес. Или вчера. И че в „Шоуто на Слави Трифонов“ (относително забавно) и „Парламентарен контрол“ (относително реално риалити) няма нищо вярно за теб. Това е сигнал към екрана в хола ти. Животът ти не е сигнал. А ти, може би, не си добитък.
Благодаря ти, че понесе фамилиарността да ти говоря на „ти“ и че прочете това. Весел ден!
