fbpx
Share on facebook
Share on twitter
Share on email
Share on whatsapp

„По стъпките на Иван Вазов“,  така нарекоха своята екскурзия, туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил.  Вазовата пътека се намира между село Заселе и Гара Бов. . Този кът многократно е посещаван от Иван Вазов. Тук той написва произведенията „Из мала Стара планина“ и „Дядо Йоцо гледа“. Затова и маршрутът е кръстен на Патриарха на българската литература.

      „Това беше едно дълго чакано пътуване: през най-китния месец от годината“ – споделиха туристите.

     Искърското дефиле е изключително живописно най-вече през пролетта. Стръмните склонове на Стара планина, спускащи се към Искър са обагрени в хиляди цветове. Гара Бов е началото на две екопътеки, водещи към едни от най-високите и красиви водопади в България. Ние избрахме водопада Скакля. Той е четвъртият по височина водопад у нас. Представлява каскада, първото стъпало от която е високо близо 85 метра, второто – 20 метра, следвани от няколко по-ниски. Общата му височина е приблизително 120 метра.

    „Вървим по Вазовите стъпки, спираме на слънце и се любуваме на цъфналите дървета, уханието на цветята. Почти не усетихме кога сме стигнали в подножието на водопада. Посрещна ни шумът на бушуващата вода. Буйна, непокорна. Сякаш водата извира от скалата. Водата се разбива в скалите. Ледените пръски отскачат и се стопяват по лицата, косите и дрехите ни. Пътеката се спуска под водната струя, която се превръща в река. Трудно се разделяме с това място. Обръщаш се назад и пак ахваш. Напредваме бавно. Каменните стъпала улесняват изчакването най-вече заради парапета. Вървим към мястото, от където се спуска водопада. Виждаме отвесните скали, три полегати хълма в далечината и разпръснати къщи с керемидени покриви.

Вече сме върху самият водопад. Проломът на река Искър  ни се разкри в цялата си прелест от височината на наблюдателната площадка. Отвесни варовикови скали с уникално разнообразие на карстови форми, дупки, пукнатини и пещери. А в дълбочинатаприродата е сътворила едно чудо, наречено Искърско дефиле. Река Искър дефилира пред погледите ни и е прекрасен фон за перфектната снимка. Поснимахме достатъчно и се запътихме към автобуса. Продължихме атрактивното си пътешествие по пътя към връх Сърбеница /1481,6 м.н.в./ – най-високият връх на Понор планина Навлязохме в откъснатият район на планината, с десетки махали накацали по склоновете, стада пасящи на воля и тишинаОт село Зимевица, започна пешеходния ни преход към върха. Склоновете на планината обаче, са стръмни и изпъстрени със скални венци, които сякаш охраняват достъпа до просторните земи горе. Такива скалисти стени украсяват и подножията на повечето върхове, издигащи се над билото. Разходката до върха ни отне около 2 часа.  Панорамата отгоре е великолепна – Зимевица се вижда като на длан, а топлите цветове на пролетта багрят много красиво поляните под върха, както и хълмистото било на Понор планина, което оттук изглежда безкрайно. В далечината се забелязва връх Ком, а в обратната посока се диплят високите части на Голема планина – отвъд река Искър. Вижда се почти цялата Врачанска планина с първенеца и връх Бегличка могила.

 Оставихме планината, заредени с енергия и емоции и се отправихме към село Заселе, където ни чакаше автобуса.

„Вече знаехме защо самия Иван Вазов е обичал да се разхожда в този район“ – споделиха туристите.

Предстоеше ни обратния път към дома. Оставихме в София част от групата. Благодарихме на Диана Чавдарова – нашата водачка и си пожелахме: „До нови срещи!“ Така приключи тази изключително емоционална екскурзия.

Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил

Коментирай

Сродни новини:

Новини от деня

Днес е Игнажден

Игнажден е ден, в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец,

Последвайте ни:

Видео на седмицата

Radio Vox. All Rights Reserved © 2020