Хората знаят повече от всякога, че пластмасата – един от най-разпространените продукти в световната икономика – не е добра за околната среда. Той пречиства океана, вреди на дивата природа и дори завършва в храната ни и вреди на човешкото здраве.
Но тук е нещо, което може да не знаете: пластмасовата индустрия е вторият по големина и най-бързо растящ източник на промишлени емисии на парникови газове, а 99% от това, което отиде в пластмасата, се получава от изкопаеми горива. Това е страничен продукт от нефт, въглища и газ и ключов фактор за емисиите на CO2, както се подчертава в нов доклад на Центъра за международно екологично право (CIEL).
Ако разширяването на производството на нефтохимически продукти и пластмаси продължи, както е планирано понастоящем, в доклада се посочва, че до 2050 г. пластмасата ще бъде отговорна за 10 до 13% от общия „въглероден бюджет“ – което е количеството на CO2, което можем да излъчим в световен мащаб и все още остава под повишаване на температурата на 1,5 градуса по Целзий.
Ускоряването на глобалното затопляне от страна на пластмасата често не е свързано с неговия екологичен отпечатък. Ето пет неща, които трябва да знаем за ролята на пластмасата в изменението на климата.
1. Повечето пластмаси идват от изкопаеми горива
Пластмасите всъщност са страничен продукт от извличането на изкопаеми горива. Почти всички пластмаси, установили изследователите на CIEL, – включително смоли, влакна и добавки – са получени от изкопаеми горива. Материалите, използвани за производство на пластмаса, като етилен и пропилен, идват от нефт, газ и въглища.
Както Карол Муфет, водещ автор на доклада CIEL, изтъква, че производството на пластмаса е начинът, по който индустрията на изкопаеми горива е в състояние да „вземе това, което иначе би било поток от отпадъци, и да го превърне в поток от печалби“.
2. Производство, употреба, обезвреждане: всички добавят парникови газове
Всеки етап от „пластмасовия жизнен цикъл“ произвежда емисии на парникови газове, установиха изследователите. Това включва: извличането и транспортирането на изкопаеми горива, използвани за формулиране на пластмаса, неговото рафиниране и производство, управлението на пластмасовите отпадъци и тяхното обезвреждане.
Само през 2019 г. изследователите изчисляват, че производството и изгарянето на пластмаса ще допринесе повече от 850 милиона тона парникови газове в атмосферата. Изгарянето е особено вредно и е водещ фактор за емисиите от управлението на пластмасови отпадъци.
През следващите 10 години докладът предвижда, че емисиите от жизнения цикъл на пластмасите могат да достигнат 1,34 гигатона годишно – еквивалентни на емисиите от повече от 295 500-мегаватови електроцентрали на въглища, работещи с пълен капацитет.
3. Производството всъщност се увеличава
Въпреки че в Германия, например, производството на пластмаса е намаляло с 3,1% през 2018 г. (най-вече поради спада в търсенето на автомобили) и части от света са въвели пластмасови забрани , той се увеличава в световен мащаб.
Част от причината за това е, че много от фирмите, които произвеждат пластмасови смоли, са същите фирми, които произвеждат нефт и газ: Mobil, Shell, Chevron и Total, например. Това, че петролната индустрия подкрепя пластмаси в момент, когато светът бавно отменя енергията, използваща изкопаеми горива, не е случайно, отбелязва той.
„Тъй като виждат, че светът се отдалечава от енергийната икономика, базирана на нефт и газ, тези компании все повече разчитат на пренасочване към пластмаси и други нефтохимически продукти заради дългосрочния си бизнес”, каза той за DW.
И макар ООН току-що да е въвела глобални правила за спиране на неограничения износ на пластмасови отпадъци , които според Мъфет ще затруднят много страни да скрият проблема с пластмасовите си отпадъци, добавя, че все още има много място за премахване на ненужната пластмаса от живота на хората. на първо място.
4. Пластмасовите отпадъци могат да повлияят на океанската мивка
Досега пластмасата е практически неизбежна във всеки ъгъл на земното кълбо. Сега тя е намерена в най-дълбокото място на земята – Марианската канавка – на най-дълбокото гмуркане, направено някога от човек в подводница, близо 11 километра (около 7 мили) под морското равнище.
А ранните изследвания показват, че това може да окаже въздействие върху океанската мивка. Има все повече доказателства, установили изследователите на CIEL, за микропластика, която се консумира от планктона. Тези същества не само „формират основата на океанските въглеродни вериги“, но и осигуряват „единствения най-важен механизъм за абсорбиране на атмосферния въглерод и транспортирането му до дълбоко океанските поглътители на въглерод“, се казва в доклада.
Световните океани осигуряват най-големия естествен въглероден поток за парникови газове, като са абсорбирали 30-50% от атмосферния CO2, произведен от началото на индустриалната ера. Ако микропластмасите разрушават способността на подводните екосистеми да абсорбират въглерод, това може сериозно да компрометира усилията за спиране на глобалното затопляне.
5. „Не можем да рециклираме пътя си от пластичната криза“
Производството и разпространението на пластмаса е дълбоко индустриализирано. Той е евтин, здрав и лек и е трансформирал начина, по който консумираме. Ето защо елиминирането на пластмаса изисква някои големи промени.
Рик Стафорд, професор по морска биология от Университета в Борнмът, казва, че борбата с изменението на климата и пластичната криза изискват преосмисляне на капиталистическото мислене на свръхпотребление. „Използваме твърде много, независимо дали това са изкопаеми горива или това са неща, които са направени от пластмаса. И това е промяна, която повече хора ще трябва да разберат“, каза той за DW.
Но както отбелязва Муфет, пластмасата също е стабилен бизнес модел за големите корпорации.
Това не означава, че няма смисъл да се опитваме да намаляваме пластмасите, които използваме ежедневно – в доклада CIEL се посочват общностите с нулеви отпадъци като стратегия с голямо въздействие, за да се спре влиянието на изменението на климата върху пластмасата – но то изисква промяна на в индустриален мащаб.
„Насърчаваме хората да правят каквото можете, за да получите ненужни пластмаси от собствения си живот, но не се заблуждавайте, че тези индивидуални действия ще бъдат достатъчни за решаване на този проблем.“
Няма да можем да „рециклираме изхода си от пластмасовата криза“, каза Муфет.
Всъщност единственият начин да се справим с пластичната криза, добавя той, е „да А) да спрем да произвеждаме изкопаеми горива, които са първични суровини за пластмаса и Б) да спрем производството на пластмаси за еднократна употреба, които не са ни нужни.
