Докато лидерът на БСП Корнелия Нинова вдигаше на крака социалистите на Бузлуджа, премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов не смогваше да позира с желаещи да се снимат с него детски учителки.
“Народе! Изправете се и те ще паднат. Гответе се. Тук сме и идваме“, прокънтя председателката на социалистите от поляните Корнелия Нинова .
“Колко време чакаха за снимки и колко хора благодариха на правителството”, благо рече премиерът и лидер на ГЕРБ в Пловдив Бойко Борисов.
Останалите видяхме как се сблъскаха две паралелни реалности – на страха, който карал “бедни, онеправдани и унижени” да избират ГЕРБ и Борисов, и на царството на “икономическия растеж и подем”.
Патетичната поетика на пропагандираната от Нинова радикалност може и да е уместна преди 170 години, когато Маркс и Енгелс предсказваха пролетарската революция. Днес е демоде, а и не върши работа срещу народняка Борисов.
Вече проличава обаче, че и кампанията за предстоящите след 3 месеца местни избори ще се води на лидерско ниво, каквато беше и тази за евроизборите.
Естествено, Борисов ще се стреми партията му да не отстъпи от завоюваните досега позиции, когато Цветан Цветанов оглавяваше предизборния щаб на ГЕРБ – кметовете в близо половината от общините в България, в т.ч. и почти всички областни центрове, са от ГЕРБ.
Победата обаче може да е гарнирана с отстъпления по места, каквато бе и на европейските избори, спечелени от ГЕРБ с минус стотина хиляди гласа и един евродепутат по-малко от тези през 2014 година.
Санирането приключи, пеещите фонтани останаха в предишната кампания, (някои и не пеят вече), магистралите са дежавю, а дълго чаканият много голям инвеститор “Фолксваген” изглежда ще отиде в Турция.
В България върлува поредната епидемия по домашните животни – африканска чума, която е на път да унищожи свиневъдството като бизнес и да лиши още хиляди българи от домашна мръвка по Коледа и луканки за зимата.
Така на Борисов му остава да разчита на “икономическия растеж и подем”, “високотехнологичните паркове, които дават заплати като в Америка”, или пък на факта, че като управляващи ГЕРБ разпределят бюджета, европейските средства и излишък, който вече надхвърля 3 милиарда лева.
Но пък и най-голямата опозиционна партия го улеснява.
На Бузлуджа лидерът на БСП обеща помощи от по 10 минимални работни заплати (5 600 лева или около € 2 863) за младите семейства, които съвсем не могат да се нарекат социална политика. (Не напомнят ли безлихвените кредити от по 5 000 лева за младоженци от времената на Живковия режим?)
Социалистите не предлагат нито смислена алтернатива, нито ново поколение политици със знания, способности и морал. Въпреки че зам.-председателят на партията Кирил Добрев обеща да извадят кадри, подготвяни в последните 3 години, левицата изпитва трудности в намирането на конкурентни кандидати за кметове.
Липсата на значими политически партньори и почти имагинерно присъствие в местната власт накара Нинова да признае, че “сами не можем”, и да призове за търсене на всякакви партньорства, основани на принципа “всички срещу ГЕРБ”. Тази всеядност на БСП може да се квалифицира и като безпринципност, но Нинова се надява на балотажи в поне 120 общини и кметове в 60.
Сред тях ли е София?
Вече всички говорят как председателката на БСП, доскоро противник на партийната подкрепа за омбудсмана Мая Манолова като кандидат-кмет за столицата, е омекнала.
В крайна сметка ако Манолова изгуби, губи тя, ако спечели – печели и БСП.
Само че има един съществен въпрос, който предстои да се изясни – противник ли е Манолова на модела “Борисов” и ГЕРБ, след като им дължи позицията си на обществен защитник?
Откакто е омбудсман, тя не си е позволила и една критична дума срещу премиера и е редно избирателите да са наясно – ако че се кандидатира, ще бъде ли тя в тих сговор с този модел, както навремето Борисов с кръговете на Стефан Софиянски?
В този контекст реториката на Нинова изглежда някак камуфлажна. И не само в този.
Ентусиазмът, с който лидерката на БСП атакува неспирно управляващите, стихва, когато става дума за избора на нов обвинител на републиката.
Единствената номинация досега – на заместник главния прокурор Иван Гешев, предизвика протести и констатации на утвърдени юристи като адвокат Михаил Екимджиев, че живеем в “имитация на правова държава”. Нинова, която охотно коментираше позицията на Борисов за номинираната за главен прокурор на ЕС Лаура Кьовеши, обяви, че ще изчака 29 юли – крайния срок, в който могат да се правят номинации за главен прокурор, и тогава ще говори.
Тази предпазливост ни кара да предугадим, че няма да въстане срещу избора.
Впрочем, и БСП, ръководена от Сергей Станишев, не само не възрази срещу фигурата на Сотир Цацаров за главен прокурор, а го подкрепи чрез своите представители във ВСС. Мнозина заподозряха, че принос за това e имал и бизнесменът и виден социалист Георги Гергов.
Явно съглашателството продължава и така както президентът Росен Плевнелиев подписа бързо указа за назначаване на Цацаров за главен прокурор, същото ще стори и президентът Румен Радев – за когото му подадат.
Ако народът наистина се изправи…
А що се отнася до изправянето, добре е Нинова да знае, че ако народът наистина се изправи, и тях на “Позитано” 20 също няма да ги има.
Автор: Емилия Милчева