Гергьовден е денят на християнския светец Георги, който съгласно с народните вярвания е защитник на овчарите и стадата, като от III век той е и спасител на войската. Гергьовден като цяло е земеделски и скотовъден празник.
Тогава е и първият път в годината когато се изкарва добитъкът на паша, доят се овцете, хапва се агнешко месо и се пие овче мляко.
Още преди да е изгряло слънцето моми и момци берат цветя и билки, от които правят венци и окичват със зеленина врати и прозорци.
Народни поверия и обреди за късмет и здраве:
– На Гергьовден бихте могли да направите магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката черевен. На сутринта конците се разменят три пъти. Смята се, че чрез трендафила болестите си отиват.
– За овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчена. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за защищаване от магии и болести.
– На кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще ги предпази от болки в кръста.
– За оздравяване болните се провират три пъти под вековно дърво.
– Болните хора се къпят в лява вода – там където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.
– Съдовете се пълнят с отвора, обърнат по течението, а не срещу него. По такъв начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използа при баене и лекуване на екземи или болни очи.
– Водата, която се носи на Гергьовден, е необходимо да е от място, където се се къпали и мили жените преди изгрев.
– С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.
– С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
– На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, тъй като всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса.
– Пие се студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по-добре е, ако водата се пие от нова стомна.
– На Гергьовден на особена почит са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се вярва, че пердпазва от треска.
– Клонка от глог поставена на кръста на Гергьовден, се вярвя, че предпазва от болки по време на работа.
– През целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се смята, че предават магическата сила на природата, отключена през този ден.
– Най-възрастната жена в къщата удря децата под завивките с клонче коприва за да са здрави.
– На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, за да са пъргави през лятото.
– Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, вярва се, че това ще ги предпази от главоболие.
– Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.
– Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се постави коприва, се вярва, че по – късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни болести.
Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. На този ден празнуват около 200 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.
radiovox.bg
