fbpx
Share on facebook
Share on twitter
Share on email
Share on whatsapp

Към височината Спасовец, между с. Копиловци и с. Николичевци, на 641 м н.в., в близост до гр. Кюстендил малка група туристи от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил се оправихме да проучим останките от  църквата  Възнесение, останали на хълма.

Първо се отбихме до манастира „Благовещение на Пресвета Богородица“ до с. Копиловци. Запалихме по свещичка и послушахме сутрешната литургия.  С изключително трудолюбие, упоритост и взаимна братска подкрепа и любов монасите са изградили внушителен комплекс. Средствата набавят сами с обработване на земята и отглеждане на зеленчуци, плодове, поддържане на рибарник и др. Продукцията, която създават с много грижа, воля и неуморна работоспособност успяват да пласират на пазара, защото е екологично чиста и вкусна.

След кратка почивка на ловджийския заслон под хълма Спасовец се отправихме да търсим останките на църквата. Дълго се лутахме, защото вскичко наоколо е много обрасло. На хълма има изграден висок кръст и именно до него намерихме незначителни останки от църква.

През време на Втората българска държава Велбъжд /сегашният Кюстендил/ се радва на голям икономически разцвет. В околностите му и по склоновете на планината Осогово се експлоатират различни рудни находища – главно за добиване на цветни метали и желязо.

Възползвайки се от неизгодното вътрешно и външно положение на България в началото на XIV в., сръбският крал Стефан II Милутин (1282 – 1321) нахлува по долините на реките Вардар и Струма и завладява Велбъжд, който за дълги години попада под сръбска власт и влияние. На 28 юли 1330 г., в битката при Велбъжд между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) и войската на Сръбското кралство, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански (1321 – 1331) българите претърпяват тежко поражение, а българския цар е тежко ранен и три дни по късно умира.

На това именно място сръбският крал съградил църквата Възнесение, в чест на своята победа и за спомен на спасението си. Върху хълма Спасовица се е нахождала палатката и главната квартира на крал Стефан Дечански.

Сега „църквата“ се посещава само на Спасовден, поради големия събор, който става около самата развалина.

Старините трябва да се запазят. Тя е поучителен паметник за последиците от братски несъгласия и така както е уединена, замислена на голия хълм, тя привлича погледите, буди мисълта и  чувствата.

 

Автор: Силвия Михова-секретар ТД „Осогово“ Кюстендил

Снимки: Катя Хаджийска

Коментирай

Сродни новини:

Андреевден

В българския Народен календар този празник е познат под различни имена (Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй,

Новини от деня

Андреевден

В българския Народен календар този празник е познат под различни

Последвайте ни:

Видео на седмицата

Radio Vox. All Rights Reserved © 2020