Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. Това е и последният ден, в който се боядисват яйца.
Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Църквата прославя Велика събота като най-благословения седми ден, защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Иисус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в неделята, Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
На Велика събота църковното богослужение започва рано сутринта, продължава до края на деня и свършват при звуците на тържественото „Христос воскресе!“.
В полунощ на събота срещу неделя вярващите се поздравяват с „Христос возкресе! – Воистина возкресе!“. Богомолците в храмовете посрещат светлия миг със свещи, запалени с Благодатния огън, донесен от Йерусалим. Огънят е най-великото чудо, което се случва в параклиса на Божи гроб.
radiovox.bg
