Current track

Title

Artist

Background

Игор Марковски сподели в “Лицевата Книга” дълго писмо за кратка раздяла

Written by on май 25, 2019

Игор Марковски е роден на 25 май 1963 година в Скопие, днес в Северна Македония, в семейството на писателя Миле Марковски. Внук е на поета Венко Марковски и е брат на интернет-пионера Вени Марковски.

Актьор в театъра в Търговище и в театър „Сълза и смях“ в София. Участва в игралните филми „Деца играят вън“, „Войната на таралежите“, „Златната река“, „Ева от третия етаж“ и др.

След 1990 година е журналист на свободна практика. Радиоводещ в радио „Витоша“ (VOA-Europe) – от 1992 до 1999 година. Един от основателите и редактор на вестник „Хайлайф“; автор и водещ на шоу програми и телевизионни предавания. Водещ на „Всяка неделя“ по БНТ (на два пъти), и „Шах-мат“ по ББТ (2004-2006).

Мениджър е на художниците Иван Яхнаджиев и Едмонд Демирджиян. Съсобственик на аукционна къща „Аполон и Меркурий“.

“Приятели мои,
Врагове и неприятели,
Уважаеми Дами и Господа,

В навечерието на 24 Май реших да напиша едно писмо, което ще хвърли светлина върху тези мрачни настроения, скрити послания, явни и злобни подмятания, недомлъвки или всякаква други лоши думи…
Това е едно “дълго писмо за кратка раздяла”…
*****
Преди години срещнах тук – в Лицевата Книга (както казвам на facebook) – стара моя приятелка. Беше се скрила в чужбината немила-недрага и плачеше за клетата майка България. От дума на дума и от ден на ден споделяше с мен своите тревоги, радости, мъки и неволи. 
Вероятно импулсивно я помолих да ми прати своите бележки, разкази, стихове и кратки писания, за да ги прочета. Бяха написани на един дъх, с купища грешки, често без препинателни знаци, но в тях имаше живот. Подредих ги, редактирах ги, дадох да ги прочете коректор, след това помолих една вълшебница да ги положи в книжно тяло и издадох книга. 
Направих го абсолютно безкористно, защото вярвах, че правя добро…

*****
Така преди години, докато работех към Voice Of America – Europe (Войс Оф Америка – Юръп), ме помолиха от Вашингтон да пратя български песни, които да преслушат и евентуално да пуснат по радиото. По онова време в ефира над България имаше “Хоризонт” и “Христо Ботев”. VOA-Europe започна да излъчва музика и кратки новини и беше единственото чуждо радио. От редакцията зад Океана имаха само едно условие – да се пее на английски. Бързо събрах различни песни и ги пратих, като специално обърнах внимание на две от тях. Едната беше изключителен хит за онова време, между другото остана такъв и до ден днешен, но другата не беше я чувал никой. Тя се “завъртя” и я слушаха в над 100 града в Европа.
*****
Моята приятелка имаше желание да “продупчи света” (да използвам тази знаменита фраза на Иван Андонов, художник и режисьор)…
Две години след излизането на книгата ѝ предложих да направим албум с нейни песни. Тя ми прати нотите на нейните песни, както и стиховете. Работих по този албум дълго време. Редактирах текстове, заглавия, обсъждах възможно най-добрата комбинация от музиканти, инструменти, търсих във всяка една песен най-важната дума, за да я направя значима, всеки един детайл беше избиран филигранно. Подреждах бавно и търпеливо. 
Уговорих студио, тон-режисьор, музиканти, изпълнители и каквото беше необходимо. През цялото това време снимах с фотоапарат, за да документирам този процес. Вече имах идеята и за опаковката на албума. Отново я споделих с моята вълшебница, която я претвори в произведение на изкуството.
Срещнах се с мой стар приятел, който имаше музикална къща, за да издаде този албум. Настоявах “плочата” да бъде бяла. Така и стана.
Дискът беше с опаковка “оригами”, картичка със снимка от клипа към сингъла на албума, както и с книжка от 75 страници. В книжката бяха всички ноти и текстове на песните, както и така наречените “кредити” – опис на всяка една песен. Плюс част от фотографиите.
*****
Тя идваше на записите на песните. Не на всички. След като изпълнителите изпяваха песента хората си тръгваха. Всички. Понякога изпращах моята приятелка до тях. Навън беше студено, но в колата не.
След това се връщах. В студиото. Където работих до малките часове с тон-режисьора. Имахме добър синхрон с него. Нещата се получаваха…
***
Бях харесал три песни с идеята една от тях да става за сингъл, който да представи този албум. Песента не беше между тях. Изпълнителят имаше проблем. Идваше да записва или уморен, или с глас, който беше някъде другаде. Спорехме с него. Беше готов да ме разкъса. Една нощ му написах мейл. Помолих го да дойде сам и да няма никой в студиото, освен него и ние двамата с тон-режисьора. Преди да изпее песента му разказах една приказка. С думите на тази песен. И той я изпя. След това добави още две-три щрихи към своя глас. Преди да си тръгне се извини за държанието си. Той беше голям! Изведнъж се превърна в недостижим!
След два дни отново дойде. Пя пред всички. Записахме и този вариант. В записите обаче влезе приказката от онази нощ.
Но нещо липсваше на тази песен. Тон-режисьорът също го каза на глас. Трябваше да добавим още един инструмент. Тя се съгласи. Обеща да ни даде нотите. Решихме, че ще е виолончело.
Момичето, което изсвири тази партия дойде с влака от Пловдив. В най-големия студ. Виолончелото един час си поемаше дъх и топлина. Изсвири партията. След това настрои струните си по гласа на певеца. И пак изсвири мелодията. Поиска нищожен хонорар. Получи тройно повече.
Смесихме песента. Чух я няколко пъти. И “подредих” този диск. Песента стана първа в него. Ако разтворите опаковката на диска ще видите оригиналните ноти и текст. Не знам с чия ръка са написани. Има спорове по този въпрос. А в книжката към диска се вижда задрасканото заглавие. Кръстих я по друг начин, а не “Любовна песен”.
*****
В този период работих паралелно и по клип към диска. Но реших, че си заслужава да направим и клип към първата песен. Разказах идеята си на екипа, филмовият екип, а не музикалния. Пуснах им песента. И направихме този клип за три дни. Във въздуха усещах, че ще успеем.
Реших да направя нещо за първи път – да не слагам отпред името на изпълнителя или на автора на музиката – реших да отключа подсъзнанието на хората. Гюстав Льо Бон ми даде тази идея. От студентските ми години бях покорен от една негова книга – “Психология на тълпите” (1895).
И така “атакувах” – само с името на песента. Предстояха интересни времена…
За този албум направих още два клипа. Вероятно бях твърде разточителен. Или пък наивен до безумие. Знам ли…
Направих премиера на клипа на първата (водещата) песен в студиото пред 4-5 човека. Тя промълви само едно “Получило се е!”.
Ледени висулки се спуснаха от тавана…
Не усетих злоба или ревност, а може би е трябвало…
Клипът тръгна неочаквано за всички – “отворих” го на 2 Февруари в 17:00 – противно на всеки алгоритъм на Тубата, противно на всеки един PR специалист, който спазваше утвърдените пътеки…
…
… и песента полетя…
*****
Дадох обяд на целия екип в малък и уютен ресторант. Два дни преди премиерата. На този обяд изпълних обещанието си от един изгубен бас и трябваше да се разделя със сто шоколада. Тогава за първи път чух едно изречение, което се прокрадна между нас – “Ами аз кога ще лапам пари?”. Чуха го и другите…
*****
Премиерата мина. Направих още една изненада на моята приятелка. Обадих се (тайно, разбира се) на съпруга ѝ и на детето ѝ. Уговорих ги да дойдат на премиерата. Те живееха в чужбина. Синът ѝ склони. Купих билет и го пратих веднага онлайн, дори си пазя извлечението от кредитната карта…
Дискът се продаваше.
А песента покори всички.
Песента!
Всички говориха за нея. Искаха да я слушат пак. И пак. И пак. И още. И пак. И още.
Звучеше от всяка кола, от всяко заведение, по всяко радио, започна да се превръща в хит. Зрителите от ден на ден ставаха все повече и повече…
*****
Един ден ми се обади моята приятелка. Поиска да се видим. И ми връчи написани листа. Обещах да ги прочета вечерта.
После ми се обади онзи, който даде глас на тази песен. 
За няколко часа всичко се срути. Все едно бяхме строили въздушни кули. Искаха ни пари. На него за изпълнения на песента на живо.
Беше пресметнато. Пял си тази песен 300 пъти на живо. По толкова парички на изпълнение. Значи трябва да ми дадеш толкова.
Сметката към мен беше друга. Все пак съм събрал и записал повече песни. Но имаше и друг довод – в Тубата песента имала еди колко си милиона гледания, това означава, че “поне (!!!) един милион евро си взел! Трябва да ми го дадеш!” (Това в кавичките е цитат. Точен при това!)
Малко е да се каже, че бях изумен, изненадан, стреснат и огорчен.
*****
Изтекоха две години. В тези две години (къде явно, къде тайно) срещу мен и моите съмишленици се провеждаше война. С всички средства. Имах дори нотариално заверена покана, че ако това и това, че ако онова и онова… и т.н.
, и т.н.
Изпълнителят пък получи забрана (!!!) да изпълнява тази песен!
*****
Следват фактите.
А след това и моето решение.
Но първо фактите.
*****
Албумът носи заглавие, което лично съм измислил.
Всички песни са редактирани.
Първата песен е със сменено заглавие. Лично от мен.
На задната корица на албума има четири запазени знака: 
1. На издателската къща;
2. На звукозаписното студио;
3. На “Музикаутор” – защото авторката ми каза, че има договор с тях и е взела ПРЕДВАРИТЕЛНО пари, за да напише песни за този албум;
4. На фондацията, която представлявам и която се занимава само с изкуство!
За участието на Елин Колев (световноизвестен музикант, германски гражданин, българин по рождение) в една от песните имам писмо от Sony Music Germany, че снимките и участието му в този диск са с уредени авторски права и се предоставят БЕЗПЛАТНО.
За първи път в българската популярна музика се наложи ПЕСЕН, а не изпълнител или група, или композитор. Това е безпрецедентно до този момент!
Песента имаше предложение да бъде закупена от една политическа партия. Не се съгласих.
Този диск беше съпроводен с три клипа. Всеки един клип струва пари. И то не малко. Питайте колко струва един клип в българската музика.
Платих на всички музиканти за тяхното участие.
С изключение на онези, които дойдоха заради желанието си да участват в този проект и не поискаха пари, както и на познати на авторката, които тя покани, а песента, която нямаше място в албума и стои като прикрепена, дори бе изпята от нея.
Колко струва да наемеш студио – има цени в Мрежата – вижте сами. Вижте колко струва всеки един музикант. Ами аранжимента? Един от изпълнителите ми се обади една нощ и ме попита дали съм сигурен, че искам да му дам толкова пари. Извиних се, че не мога да му дам много повече и той разбра, че говоря сериозно. От време на време ме пита няма ли песен за него и че ще дойде да пее дори да е болен.
Песента получи одобрението на над 6.000.000 зрители. Песента беше пусната в моя личен профил в Тубата.
И имаше още 3.200.000 зрители в платформата на музикалната къща, която издаде диска. 
Плюс няколко милиона в социалните мрежи. Плюс в други платформи. Плюс в профилите на знайни и незнайни хора по света.
Питаха ме дали ще може да направят ринг-тонове от нея. Разбира се при правилата, които са навсякъде по света. Авторските права се отчисляват към “Музикаутор”. В полза на авторката.
Проблемите се търкаляха обаче. Като лавина. Моята приятелка започна да се появява по медиите, да дава обширни интервюта и да говори против мен, против изпълнителя, против всички…
Просто искаше пари. Държеше ми/ни сметка.
Песента беше наградена от едно радио. Получи три награди. Третата беше за клип на годината. Тази статуетка беше изтръгната зад кулисите от нея с доводите, че това също е награда за нея. В писмо издадено от една организация също така пише – че авторката е носителка на три награди от това радио, а те всъщност са две. Третата е невъзможно да бъде нейна, защото е за клип.
Последва донос в Тубата от нея. Срещу мен. Нямам право да пускам тази песен заради авторски права. Музикални. Според нея. И спря клипа на 22 Декември 2018 в 04:24 сутринта.
Чудно обаче защо я пусна на собствената си платформа? Защото няма права върху визията.
И няма да има.
Върху този чернобял филм. Но изпълнен с много цвят.
Имаше и други доноси. Грехота е да бъдат споменавани дори.
През цялото това време ми звъняха за интервюта. Отказвах. Не намирах смисъл в нещо твърде очевидно. По същото това време моята приятелка се самопредлагаше – ту за разговор, ту за интервю, че дори и за жури – няма лошо, но не да спекулира с други имена и чужди успехи.
Моята приятелка се активизира от време на време. Или я активизират. Зависи от състоянието на духа. Или от нещо друго. Това не е важно.
Обещах фактите.
Има и още. Много при това.
Но спирам с тези. Тук. Сега.
*****
Какво спечелих от този проект:
Приятелството с всички от тон-студиото. И не само това студио.
Приятелството с филмовия екип. И не само този.
С изпълнителите на главните роли в клиповете. И не само с тях.
С музикантите и различните изпълнители. Учудващо – и с други, които вече бяха получили подходящото облъчване от нея.
С (почти) всички работихме и работим и по други проекти. И това е видно. И достойно.
*****
С изпълнителя на водещата песен изградихме невидимо приятелство. Имам му доверие. И няма нужда да ми се обажда по телефона или да се виждаме. За него мога да направя това, което и той за мен. Работим заедно. Вижда се. Но и се чува. Нали?
*****
Моето решение:
Омръзна ми да ме сочат с пръст като главен виновник за нечия чужда драма. 
Не искам да бъда чужденец в собствената си страна.
От този албум (и от тази песен) съм получил НУЛА лева и НУЛА стотинки.
Не съм го направил, за да ходя (като “авторката”) и да искам пари от изпълнителите.
Колко съм похарчил си е моя работа, защото парите са си мои. И съм решил, че ще ги дам, за да направя една душа щастлива! Оказаха се повече…
*****
Не искам нищо и няма да поискам.
Продуцент съм на този албум и на песните в него, колкото и да не са съгласни с това някои хора, кръговете около тях и враговете.
ПОДАРИЛ съм този албум на моята приятелка. Още със сътворението му. Ако това не е видно и ясно ще помоля адвокатите ми да проверят какъв документ е необходимо да подпиша.
Не искам НИЩО от този албум. Нито от нея.
Да прави каквото си иска и с когото си иска.
Допълнения.
Варианти.
Клипове.
Интервюта. 
Книги. 
Други албуми.

Моята ЕМПАТИЯ*** приключи. 
Тук. 
Днес. 
Сега.

Вероятно защото колекционирам предателства, а не приятелства.

Птицата е убита. В полет при това.
А така боли най-много. Нали?

Игор Марковски
_____________
Някои бележки:

1. “Кратко писмо за дълга раздяла” е заглавието на книга от Петер Хандке, от 1972

2. “Броеницата на Вида”, издателство ciela, 2012, София.

3. “Kiss My Dream” е песента, която, заедно с “Кукла” на група “Атлас” се въртеше в ефира на VOA-Europe. Тогава в изпълнение на Н.Б. В “Емпатия” е записано друго изпълнение.

4. Иван Андонов – репликата за “продупчването на света” е казана в разговор пред мен в студиото на “Всяка Неделя” (БНТ).

5. Гюстав Льо Бон – Густав Льобон или Густав Льо Бон (старо изписване Густав Ле Бон) (на френски: Gustave Le Bon) е френски психолог, историк, социолог и антрополог, основател на социалната психология. Книгата му я има в интернет.

6. ***Емпатията (на старогръцки ἐμπάθεια) или съчувствието и способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Това е заглавие на този проект, кръстен така, с извинение, че пак ще го напиша – лично от мен.

7. Клиповете към “Емпатия” бяха:

– “Гълъбо”
– “Имам нужда от една любов”
– “Песен и роза”

8. Липсата на имена в това писмо е нарочна.”

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ИГОР!