Като мине Коледа и Нова Година, и все си мисля за това как е можело да не се пука толкова и да се спести нещо, например за тази неделя, или дори за някоя сметка, дето все идва, когато най-малко искаш да дойде, но знаеш, че ще стане така. Махмурлукът не е толкова биохимично, колкото финансово състояние на тялото и душата. А на въпроса колко сме изхарчили по празниците, отговаря следующата информация… (с тъга по БНТ).
Според различни експерти българите са изхарчили между милиард и половина и 2 милиарда лева по празниците. Но през студените месеци разходите ни тепърва ще стават по-големи. Какви грешки често допускаме при управлението на финансите си – разказва Цветелина Катанска. Българите заделят по празниците – за подаръци и тържества между една четвърт и половината от месечния си бюджет, показват данните на експерти. И докато 50% от хората прибягват до спестяванията си, другата половина предпочитат да взимат заеми, което според специалистите по финансова грамотност е опасно за бъдещото ни финансово състояние. Росица Вартоник, изп. директор на фондация за финансова грамотност: Нашият съвет е максимално бързо да се опитаме да върнем взетите пари и то в рамките на гратисния период, в който върху заетите средства не се начисляват лихви, тоест ползваме един безлихвен заем.
Освен по-бързо хората трябва да се опитват да връщат възможно най-голяма част от взетите на заем пари, а не само минималните вноски. Това важи както за овърдрафти по дебитни карти, така и за средства от кредитни.
Следващата стъпка, след като върнем дълговете си, трябва да се поставим на така наречената финансова диета. Росица Вартоник, изп. директор на фондация за финансова грамотност: Няма как ако сме харчили твърде много покрай празниците да продължим със забавление и харчене през следващите един, два, три месеца. Най-лошото, което всеки от нас може да направи, е да прибегне до нов кредит или залог, за да покрие липсващите си пари. Росица Вартоник, изп. директор на фондация за финансова грамотност: Взимането на кредит, за да покриеш предишни задължения е опасна стъпка, защото именно по този начин може да се навлезе по така наречената дългова спирала.Това разбира се не важи за случаите, когато взимането на пари е крайно наложително, а не е, за да си купим нови обувки. Дори тогава трябва да пристъпваме към взимането на заеми внимателно.
Весела Николаева, съветник по лични финанси: И по празниците, и сега продължават рекламите „вземи с нула процента лихва“ – трябва да имаме предвид, че това нула процента лихва не включва различни такси, застраховки, които също оскъпяват кредита и всъщност лихвата може да е нула процента, но годишният процент на разходите може да е много повече. Можем да си планираме от януари за следващата година какво можем да купим като подаръци на хората, които обичаме, така можем да подберем най-добрите оферти, например да видим, че нещо е три месеца по-рано с намаление и искаме да купим. Внимателното вглеждане в условията важи и когато сме решили да заложим вещи в заложна къща. Важно първо да се запознаем добре с предлагания договори и после да преценим дали можем да откупим обратно заложеното.
Експертите обаче съветват също така и да не изпадаме в крайности от прекалено харчене към прекалено спестяване. Весела Николаева, съветник по лични финанси: Да си правим по-добра сметка на парите не означава ние непрекъснато да се свиваме и постоянно да намаляваме разходите, а да си помислим, колко можем да си позволим да харчим – колко искаме да спестяваме и с каква цел и как да си увеличим приходите. Най-добрия баланс за всеки човек според съветниците по лични финанси е всеки месец да заделяме по 10% от доходите си така че винаги да имаме така наречения авариен фонд, който да ни служи като буфер включително и след новогодишните празници.
В заключение (Светослав Митев), колкото и да спестяваш, гледай да не ритнеш камбаната по време на спестяване, че няма по-честито умрел от финансово „стабиуния“ тип. Не винаги има утре, а понякога и задължително трябва да си се нацепил вчера, за да можеш вдругиден да кажеш на роднините – заминавайте да работите, мили деца, татю нема вече паре!
