На 20 юли 1914г. в село Байлово, България е роден Добре Димитров Добрев, известен като Дядо Добри и наричан от някои Светецът от Байлово.
Български дарител за реставриране и поддържане на много български християнски храмове.
Живее в крайна беднотия, защото всички пари, които събира, отделя за дарения за български православни храмове.
Част от храната си набавя чрез щедростта на граждани, които са трогнати от безкористната душа на стареца. Макар и изключително беден, Дядо Добри живее смирено и добродушно и въпреки напредналата си възраст, активно се включва в реставрациите на църкви и храмове.
Той е считан от мнозина за изключителен духовен пример в българското общество. Почти всеки ден, Добре Добре е ходил пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметник Александър Невски или църквата Свети Седмочисленици е събирал в една пластмасова чаша пари, които след това е дарявал до стотинка.
Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на български православни храмове. Макар че е живял изключително бедно, през живота си е дарил над 80 000лв., събрани от лични средства и от средства предоставени му от щедри граждани.
През 2005г. е дарил 10 000лв. за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово.
През 2007г. е дарил 25 000лв. за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци.
През 2008г. е дарил средства за ремонт на църквата в Калофер.
През 2009г. е дарил 35 700 лв на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.
Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не е помнил.
Решава да се ожени през 1940 – време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява.
През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота, и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат „Светецът от Байлово“.
Около 2000г. е взел решение да дари всичките си имоти на църквата и днес живее много скромно в малка пристройка към църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село.
За него се е грижила една от дъщерите му. Някъде от това време датира и неговата мисия за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.
Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време.
Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел на фона на упадналите ценностни принципи. Заради лишенията на които се е подлагал, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия и надеждата, която дава на отчаяните, възрастният той е изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.
Дядо Добри е аскет и като такъв той се е отрекъл от всичко материално в живота.
Дядо Добри не е бил официално удостояван с почетни обществени звания. Въпреки това дядо Добри има страница в Интернет, създадена от хора, трогнати от делата му.
Домейнът на уеб сайта се превежда буквално „Свети Добри“.
Дядо Добри също така има широк кръг почитатели в социалната мрежа Фейсбук, където едноименна страница, създадена в негова чест, към октомври 2021 има над 300 000 харесвания.
Десетки българи популяризират каузите на Дядо Добри сред българското общество.
Мнозина предлагат да му се издигне почетен паметник или да се удостои с отличието „Човек на годината“. Засега обаче обичта и признанието на хората към неговото дело остават най-голямата награда за добрия старец.
През 2020 година на бял свят излезе документален филм за Дядо Добри – „Тихият Ангел“.
Умира след кратко боледуване на 13 февруари 2018 година около 15 часа на 103 години в Кремиковския манастир, където е бил отседнал през последните си години.
Погребан е на 15 февруари 2018 година в двора на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, точно до постройката, в която живее в края на живота си. На погребението присъстват патриарх Неофит, десетки свещеници и стотици миряни.
