Катя Владимирова е родена във Варна, живее в София и е автор на книги с разкази и стихове „Никое небе не е последно“ – разкази и „Пясък в шепата ми“ – стихове и на над 2000 публицистични публикации в централния печат.
След демократичните промени тя става главен редактор на политическия вестник „Свободен народ“ и на „Самурай“ – вестник за бойни изкуства. Избрана е за председател на Българо-френското дружество и Lion’s club в България.
Завършила е френска филология в Софийски университет и след 2000 г заминава във Франция и посещава курсове по история на изкуството, източна философия и медицина. След връщането ѝ в България, тя управлява Агенция за консултантски услуги.
През 2017 г. издава книга с кратки поетични форми, хайку и стихове, която Националната библиотека избира да изпрати, във Вашингтонската библиотека на САЩ.
Настоящата книга с разкази, наречени – приказки за пораснали деца, тя написва в дните на принудителната карантина заради епидемията от Covid-19, които публикува във Фейсбук, където тя менажира и две литературни страници.
Разказите ѝ се радват на интерес и одобрение, като постовете ѝ се препечатват в някои вестници и други сайтове. Затова тя ги събира и ги издава в настоящата книга. С нея авторката ни разказва оптимистични приказки за любовта, в стил Декамерон от Бокачо, но със сюжети от съвременния ни живот. Освен интересни съдби, с които тя ни среща, не липсва и острия ѝ журналистически рефлекс към грешките и манипулациите на политиците. Но основната тема в тези разкази-приказки е ролята на Съдбата и нашият избор как да живеем.
