Европейската комисия огласи вчера най-абсурдния от всичките си 18 годишни и междинни доклади за България, които е написала от 2007 г. по контролния Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), пише в. „Сега“. Без да е получила конкретни резултати във вид на присъди срещу корумпирани лица от висшите етажи на властта и босове на организираната престъпност, тя фактически обеща, че догодина ще сложи край на МСП.
„Комисията ще продължи да наблюдава и следи отблизо напредъка и възнамерява да направи отново оценка на постигнатия напредък преди края на настоящия си мандат. Комисията очаква, че с това процесът на МСП за България ще бъде приключен“, пише в заключението на доклада, който на 13 страници представлява концентрат от похвали. От шестте показателя, по които държавата е наблюдавана заради проблема с върховенството на закона, Брюксел е решил да прекрати временно контрола по три – за независимостта на съдебната власт, законодателната рамка и организираната престъпност. Тази година показно бяха убити данъчен шеф и виден бизнесмен, но това не е направило впечатление на наблюдателите. Няма и нито едно разкрито показно убийство. А съдебната власт не спира да се тресе от скандали, които очевидно са убягнали на авторите на доклада.
Новият доклад не прави анализ на действителното състояние на правовата държава, а се ограничава само формално да проследи как се изпълняват 17-те препоръки, които се съдържаха в доклада й от януари 2017 г., когато бе направен отчет за 10-годишното функциониране на МСП. Резултатът според Брюксел е следният: 2 препоръки са изпълнени, 6 препоръки са почти изпълнени, а по 9 е отчетен „значителен напредък“. Така излиза, че няма сфера, в която страната да не е подобрила съществено своя образ. Това не пречи на Еврокомисията да комбинира хвалебствията си с констатации от рода: „И накрая ключов проблем, подчертан в поредицата доклади по МСП, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта“. Което означава, че при липсата на резултати има общ положителен резултат, даващ основание да се говори за прекратяване на МСП.
Такива примери могат да се открият в текстовете по отношение на главния прокурор и организираната престъпност. В доклада пише, че „чувствителен въпрос, по който обсъжданията все още не са довели до заключение, се отнася до действащите процедури за подвеждане под отговорност на лицата, заемащи най-висшите магистратски длъжности, в това число на главен прокурор, в случай на сериозни твърдения за неправомерни или престъпни действия“. Под линия е обяснено, че „липсата на ефективни механизми за разследване на действащ главен прокурор беше определена от Европейския съд по правата на човека като един от основните недостатъци на българското наказателно правосъдие в решение по знаково дело от 2009 г. („Колеви срещу България“), по което последващите действия подлежат все още на мониторинг от страна на Съвета на Европа“.
Отказът от взискателност по отношение на организираната престъпност е обяснен под линия в придружаващия Технически доклад, където пише: „По редица причини българската икономика и обществото остават уязвими на проникване от страна на елементи на организираната престъпност, но е налице явно подобрение в сравнение със средата на първото десетилетие след 2000 г., по-специално по отношение на равнището на открито насилие, свързано с организирани престъпни групи“. Дадена е статистика, според която „през първата половина на 2018 г. специализираната прокуратура е постигнала 104 присъди по дела, свързани с организираната престъпност, и е стартирала 100 нови досъдебни производства“.
Единствената критика към държавата проличава по страничен показател, който не е заложен при създаването на МСП. Това е състоянието на медийната среда в България. „Международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници.“ За да стигне до този извод, Еврокомисията се позовава на Световния индекс за свободата на печата от 2018 г., изготвен от организацията „Репортери без граници“, по който България се нарежда на 111-о място, „което представлява най-слабият резултат на държава, членка на ЕС“. Добавя се, че „медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси“.
Докладът не назовава имена на медии и собственици, които носят отговорност за това състояние, а само се задоволява да обяви, че „в по-общ план способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от МСП, и като цяло е основа за по-добро управление“. За да не прозвучи това като условие за прекратяване на наблюдението, се напомня писаното в доклада от януари 2017 г., според който „тези въпроси излизат извън конкретния обхват на МСП“.
radiovox.bg
