Смъртността в България е рекордно висока, здравноосигурените пациенти са принудени да доплащат недопустимо високи суми, а медицинският персонал се топи. Защо е така? В анализ за българската редакция на „Дойче веле“ Николай Цеков разкрива стряскащи факти за българското здравеопазване:
По разходи за здравеопазване спрямо БВП България вече надминава повечето нови страни-членки на Европейския съюз. Но здравно-демографският статус на българската нация продължава да се влошава – въпреки нарасналото финансиране за здравната система. Каква е причината?
Силното застаряване и свързаното с него нарастване на смъртността поставят българите сред шестте най-бързо топящи се нации в света. По коефициент на обща смъртност страната отдавна заема тревожното второ място в света. А общата предвидима смъртност в България през последните години е два пъти по-висока от средните стойности за Европейския съюз, посочва доц. Христо Хинков, шеф на Националния център по обществено здраве и анализи. И обяснява, че смъртта е предвидима, ако в светлината на медицинските знания и технологии всички или повечето смъртни случаи могат да бъдат избегнати чрез качествено здравеопазване.
Причините
Положението в България е толкова драматично най-вече зарадисвръхвисоката смъртност вследствие на мозъчни инсулти. Началникът на Клиниката по кардиология в ИСУЛ проф. Асен Гудев посочва в тази връзка, че поне 80% от инсултите в България биха могли да бъдат предотвратени, защото това фатално заболяване в голяма степен се дължи на липсата на превенция и мерки от страна на потърпевшите, на здравната система и на акцизното законодателство. България заема девето място сред 189 държави по употреба на алкохол на глава от населението и 12-то място по тютюнопушене, уточнява Христо Хинков, цитирайки данни от последните международни сравнителни анализи.
Мисията на Световната здравна организация, посетила наскоро София, е обяснила на правителството, че е абсолютно недопустимо доплащането да надвишава 15% от отделяните за здравната система средства. Мисията за пореден път е препоръчала много от дейностите, извършвани в българските болници, да бъдат прехвърлени в доболничната помощ, обяснява Михаил Околийски. Особено тревожно е, че явно се пренебрегва профилактиката на най-честите и опасни заболявания. Здравната каса като монополист заделя само 1,8% от бюджета си за изследвания, профилактични прегледи и насърчаване на здравословния начин на живот.
„Драстични диспропорции в заплащането“
Хинков твърди още, че разликата в заплатите и бонусите между най-високо и най-ниско платените лекари в страната е почти 100 пъти. В отговор на въпрос на ДВ за влиянието на това шокиращо неравенство върху работата и перспективите на медиците в България, Хинков казва следното: „На среща при Националния омбудсман засегнах този сериозен проблем. Разликата от 100 пъти между най-ниското и най-високото възнаграждение е реална, макар и да търпи известно уточнение. Има данни от различни източници, че в някои водещи болници месечният доход на шефовете на клиники и на ръководителите достигат в някои случаи до 70 хиляди лева. А има младши лекари, които не взимат и 1000 лева месечно. Идеята ми беше да обърна внимание на съсловната организация, че е нейно задължение да се стреми към някакво по-приемливо разпределение. Що се отнася до функционирането на здравната система, драстичните диспропорции в заплащането на медицинския персонал водят до емиграция или концентрация на лекари в големите градове, което пък оставя периферията без специалисти. Налице е стремеж към придобиване на атрактивни медицински специалности и занемаряване на такива, които не са комерсиални или са зависими от други специалисти“, обяснява Хинков.
Натрупаните проблеми, финансовите дефицити и разхищения, както и нежеланието за реформи в здравната система ежедневно поставят българските пациенти пред нови и нови изпитания, казва на свой ред д-р Стойчо Кацаров, шеф на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Според него решението е да се приватизират държавните болници и да се увеличи финансирането на доболничната помощ (особено на профилактиката и превенцията) за сметка на болничното лечение. Не търпи отлагане и въвеждането на електронни здравни карти за всеки здравноосигурен гражданин. Само така могат да бъдат проследени и контролирани медицинските статуси на хората и изразходването на средства за тяхното здраве. Несъмнено мярката ще намали и злоупотребите с парите на данъкоплатците, заключават повечето експерти, изказали се на проведените през последните месеци три големи дискусионни форума по проблемите на влошаващия се здравно-демографски статус на българската нация.
radiovox.bg
