На круизният кораб са били нужни шест часа, докато Zuiderdam със 70 000 конски сили е успял да напусне пристанището на Кил в началото на юни.
Петдесет активисти от групата Smash Cruiseshit блокираха напредъка на кораба с канута и гумени лодки на изхода на пристанището – докато протестът беше разпуснат от специална работна група на полицията.
Въпреки, че критика на круизния туризъм расте, индустрията процъфтява с безпрецедентни темпове.
През 2018 г. 28,5 милиона туристи са резервирали круиз по плаващ хотел по света, повече от 2 милиона от тях са от Германия, а тенденцията се увеличава.
Това, което беше фантазия за мнозина, сега е достъпно за масите благодарение на по-ниските цени.
Еколозите посочват неустойчивия характер на евтините пътувания. 300-те круизни кораба в света консумират голямо количество петрол, който се използва като вторичен продукт от преработката на нефт.
Компаниите с благодарност приемат опасните отпадъци от рафинериите и я използват като евтино гориво за своите океански лайнери в класическа ситуация за печеливша за операторите – но не и за околната среда.
Изгарянето на тежко масло не само освобождава големи количества CO2 (въглероден диоксид), но също така и токсични вещества като сяра, фин прах и тежки метали.
В резултат на това страда не само околната среда, а и жителите на крайбрежните градове също все повече се оплакват от замърсения въздух.
В края на краищата, системите за климатизация, осветление и отопление на корабите трябва да продължат да работят дори в пристанищата. Най-малко корабите в пристанищата преминават към по-скъпото морски дизелово гориво. Той е малко по-чист от тежкото масло, но все още съдържа много замърсители.
На теория тези бели морски гиганти също биха могли да ползват електроенергия от земята, докато са акостирали на пристанище, което на повечето круизи е около 40% от общото време.
Досега обаче само две пристанища в Европа – Хамбург (Германия) и Кристиансанд (Норвегия) – предлагат мощност на брега. За да закупят тази електроенергия, компаниите ще трябва да преоборудват корабите си с големи разходи. Липсват обаче финансови стимули и политически натиск. Дори корабите с мощностни връзки обикновено не ги използват.
Енергията на земята е добър вариант, каза Хелге Граммерсторф, ръководител на германския клон на Международната асоциация на круизните линии (CLIA). „Но трябва да получим зелена електроенергия от земята“, каза той. – Иначе няма смисъл от екологична гледна точка. Нивата на замърсяване в пристанищните градове биха паднали, но не и в близост до въглищните електроцентрали. Освен това, при добри икономически условия трябва да е налице зелена електроенергия. „Това е, по което работим – и перспективите за успех са доста добри.“ Но едно е сигурно: Докато няма национална мрежа и електричеството е твърде скъпо, дизеловите двигатели ще продължат да работят и по този начин замърсяват въздуха на пристанищните градове.
Представители на индустрията казват, че се инвестират милиарди, за да направят корабите по-екологични. Grammerstorf заяви, че основният фокус е върху втечнен природен газ (LNG) и системи за контрол на емисиите отработени газове.
Миналата година AIDAnova беше първият кораб в света, който беше пуснат с LNG. LNG е много по-екологичен от тежкото масло: без частици от сажди, почти няма емисии на азот и сяра и с 20% по-малко емисии на CO2. Обаче, втечнен природен газ се получава главно чрез фрекинг, процес, който включва такива високи рискове за околната среда, че е до голяма степен забранен в Германия.
А LNG е скъпо. В обозримо бъдеще промишлеността ще продължи да разчита на тежък мазут – въпреки факта, че Международната морска организация на ООН вече е приела по-строги ограничения за съдържанието на сяра и азот в горивата. „Надяването, че границите на сярата автоматично ще се отърват от тежкото гориво, за съжаление, няма да бъде изпълнено“, каза Катарина Коппе от Федералната агенция по околна среда. Koppe заяви, че системите за контрол на емисиите от отработени газове, т.нар. Скрубери, са „изключително спорни“. Те намаляват емисиите на круизни кораби, но в същото време замърсяват океаните с отпадъчните си води.
Круизите представляват едва 2% от световния туризъм. За сравнение, близо 60% от пътниците са пристигнали на своите ваканционни дестинации през 2018 г., а вредата от климата от търговски полети е много по-опустошителна. Струва си също така да разгледаме морското корабоплаване като цяло. В сравнение с 40 000 търговски кораба, които обработват 90% от световното корабоплаване и използват същото гориво като туристически кораби, 300 кораба изглеждат като почти незначителен брой.
Проблематично е не само въздействието на круизните кораби върху околната среда. Бумът за круиз, като нискотарифните авиокомпании, значително промени туризма.
Плаващите хотелски комплекси излъчват хиляди посетители всеки ден в градове като Амстердам , Венеция и Дубровник. Туристите остават само за няколко часа. Ядат и спят на борда на плаващите си хотели; обиколки на града и посещения на музеи обикновено се организират от операторите на круизи. Местните туристически отрасли губят. Остават раздразнените жители и много боклуци.
Градове като Дубровник в Хърватия и Берген в Норвегия дори са намалили броя на круизните кораби, на които е позволено да се качат в техните пристанища, за да забавят нарастващия прилив на хора. Палма де Майорка иска да го последва. Други градове, като Венеция и Амстердам, обявиха, че ще забранят круизния кораб от доковете на центъра на града.
Grammerstorf от CLIA заяви, че такива мерки не са необходими, тъй като малко кораби пристигат на кораби. „В Барселона цифрата е само 8%, във Венеция само 5%“, каза той. С други думи, дори ако изобщо не е имало круизи, повече от 90% от посетителите ще останат в града. Той добави: „Разбира се, имаме интерес към устойчивия туризъм, защото не искаме дестинациите на нашите пътувания да станат по-малко привлекателни.“ Освен това круизната индустрия все още е много добър бизнес за пристанищните градове.
Дори ако круизите представляват само малка част от масовия туризъм и неговото въздействие върху околната среда, трябва да се вземе предвид и друг фактор: В сравнение с глобалния пазар за туристически услуги, индустрията нараства непропорционално бързо.
