Разбира се, това е само една не съвсем подкрепена с доказателства, относително фантастична теория, като онази, според която един ден хората ще могат да се придвижват редовно по въздуха в летателни средства, по-тежки от въздуха. Задавам си въпроса: каква е вероятността – когато отменената комунистическа власт се превърне в организирана държавна престъпност, тя редовно да прибягва до широко мащабни изражения на иначе изолирано наказуеми престъпления, като да кажем – отвличането? Отвличаш не десет, не петдесет, не и сто души, а цели седем милиона, заедно с по-голямата част от потомците им и им взимаш ежемесечен откуп, за да бъдат щастливо отвлечени – под формата на месечни битови сметки, данъци, такси, увеличения на сметките за гориво и тоалетна хартия… Творческа, и ако е вярна – отлично работеща идея. Почти професионално революционна. На всичкото отгоре – даваш възможност на отвлечените да избират похитителите си (измежду свежите смени на работещите тази назначаема политическа професия) – на всеки четири години, така че да не им е скучно, докато плащат откупа си. Не е зле, никак не е зле. Теоретичната работа, моите уважения, винаги променя не действителността, а нещо далеч по-важно. Перспективата.
