Българската православна църква отбелязва Сирни заговезни, ден, в който вярващите са призовани да направят първата и най-важна крачка към духовното обновление: да поискат и да дадат прошка.
Това не е просто традиция, а съзнателен духовен избор, акт на смирение и любов, чрез който човек очиства сърцето си от гняв, обида и непростителност. Само така, с примирение и мир в душата, християнинът може достойно да пристъпи към дните на поста и да посрещне с радост Възкръсналия Христос.
По време на светата литургия се чете откъс от Нагорната проповед (Матей 6:14–21), в който ясно и категорично прозвучава Христовият призив:
„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“
Тези думи поставят прошката в центъра на духовния живот. Тя не е слабост, а сила; не е формалност, а условие за Божията милост.
Вечерта храмовете се изпълват с особена тишина и благоговение. Пеят се великопостните тропари, а вярващите за първи път през годината чуват дълбоката покайна молитва на св. Ефрем Сирин:
„Господи и Владико на моя живот…“
След отпуста се извършва специалният чин на прошката. На солея се изнасят напрестолният кръст и иконите на Спасителя и Пресвета Богородица. Настоятелят на храма първи се покланя пред тях и ги целува, след което се обръща към събратята си клирици и към събралите се миряни с молба за прошка.
Това е силен и трогателен момент, духовен жест на смирение, в който духовникът и народът застават един до друг, равни пред Бога. След него всички присъстващи се покланят пред кръста и иконите и взаимно си казват: „Прости ми“ – „Бог да прости“.
Сирни заговезни бележи прехода от външното към вътрешното. От шумния делник към тишината на покаянието. От разделението – към помирението.
Прошката не променя миналото, но преобразява бъдещето. Тя освобождава сърцето и подготвя душата за пътя на Великия пост – път на въздържание, молитва и духовно израстване.
В този ден Църквата напомня: истинската подготовка за Пасха започва не с трапезата, а със сърцето. И всяка искрена прошка е малка победа на любовта над гордостта.
