Актьора Симеон Владов сподели искрено и гневно във феисбук своето мнение относно смърта на журналиста Милен Цветков.
„…Не бях близък с Милен Цветков, макар че се познавахме поне от 25 години… Всеки път когато се засичахме в БНТ, после в Нова телевизия или на улицата си кимвахме – ‘Здравей! Здрасти! Как си? Добре. А ти? Добре. Лек ден! И на теб!’ И толкова! Но винаги ми се усмихваше. И аз на него.
Години наред работихме в едни и същи медии, но всеки в своя сектор и имахме симпатия и респект един към друг… Гостувал съм веднъж в предаването му през 2017-та, с колеги от театър ‘Криле’ – предстоеше премиерата на комедията ‘Брачни безумия’ и си спомням, че беше кратък, но много забавен разговор, защото той задаваше точните въпроси и имаше блестящо чувство за хумор…
Веднъж го поканих на театър. Той се усмихна смутено, благодари ми за поканата и каза: ‘Симеоне, няма да мога да дойда, зает съм. Заради тази моя работа напоследък много рядко ходя на театър…’ И пак се усмихна смутено.
Беше работохолик, освен всичко останало…
След като го уволниха от Нова телевизия чух колега да казва: ‘Не го мислете! Той ще се оправи!’ А, аз отвърнах: ‘Само той си знае какво му е и през какво минава…’ Защото в живота е така – трябва да влезеш в обувките на другия, да извървиш неговите пътища и тогава може и да разбереш що за човек е…
Е, Милен сега мина от ‘другата страна’ и изведнъж много хора станаха близки с него, откриха го като професионалист, взеха да славославят гражданската му позиция, един вид да го преоткриват…
У нас е така – приживе никой не е пророк!
Защото геният на завистта е българин! (по Елин Пелин). Да, имаше опити Милен Цветков да бъде смачкан психически приживе. Всички знаем заради какво и от кого…
Сега беше убит и физически.
Този млад нещастник, който блъсна колата му е физическият му убиец, но системата, обстановката, атмосферата в милата ни родина също свърши своята подмолна работа. И арогантно също го уби!
Мъчно ми е за него, за децата му, за близките му… Мъчно ми е за всички нас, у които все още са останали капчици гражданска съвест и човешко достойнство…
На другите не им пука, а те са мнозинство!
Те гледат по телевизията как главният артист от Банкя се кръсти и целува икона, и как се моли на Иисус Христос, и как духа великденската свещ, все едно е на рожден ден… Защото той наистина е главният артист на републиката. Той всъщност е и Господ, и премиер, и лекар, и пожарникар, и тракторист, и полицай, и учител…(да не изброявам повече). Той разбира от всичко и от него зависи всичко! Той отдавна задмина своя учител другаря Тодор Живков, на когото беше охрана. И вече е три пъти народен артист, пет пъти герой на социалистическия труд, седем пъти герой на капиталистическата принадена стойност, ревностен пазител на българската православна църква (нищо чудно тя приживе да го канонизира за светец)… И още, и още, и още… Той е!
И онези около него – фарисеите! Те вкупом, достойни наследници на социализЪма и комунистите, (както и всички предишни управляващи), почти всичките почетни членове на ДС, докараха България за 30 години до това положение, в което сме в момента. Една бананова република в Европейския съюз (най-бедната), проядена от корупция, безхаберие, простащина, превърната в задния двор на Европа…
С почти два милиона емигранти пръснати по света.
На едно от последните места по прираст на населението и на едно от първите по смъртност в света и то преди да дойде коронавируса… Милен Цветков задаваше въпроси за всичко това и беше един от онези, които държаха общественото съзнание будно. По неговия си начин. И затова беше меко казано – неудобен.
Отиде си нелепо, но не и непредизвестено. Един от поредицата съсипани, талантливи български журналисти (някои психически, други физически, трети и двете) с ярка и непримирима гражданска позиция… ‘Маските са за да мълчите, а не за да ви пазят!’ – написа преди месец в профила си Милен Цветков. Хъммм… Но маските не пречат на мисленето! Или пречат?!
Аз все пак ви приканвам да мислите (онези, които имат с какво), скъпи дами и господа, уважаеми другарки и другари!
