Здравейте, мили деца! Имало едно време едно красиво балканско селце, по пътя за
Гърция вляво, в което живеели селяни. Един светъл ден в това село – с грохот и
манифестации на Отечествения фронт – пристигнал един огромен свиреп змей, който
казал на всички селяни, че вече са равни и отсега нататък нямат право да притежават
лични селски неща, а цялата собственост се превръщала змейска, но за всеобщо
селско ползване. Така и станало. И така било четиридесет и пет години, като отвременавреме
змеят изяждал по някоя девица от фолклорен ансамбъл или си канел на
купон други братски змейове, за обмяна на змейски опит и укрепване на
междузмейското сътрудничество.
Един още по-светъл ден обаче, змеят се оттеглил от народната змейска власт и
оставил селяните да ги управляват десетина от неговите змейски глави, някои от
които – бивши негови размножителни органи на властта. Било обявено демократично
и многоглаво змейско управление, при което всеки селянин имал право на глас –
стига този глас да не е много силен и да е записан предварително в кабинките на
телевизия БиТиВи.
Една от змейските глави, която била огнедишаща и с пожарникарско образование, по
едно време направила цели два-три мандата в управлението и останалите змейски
глави започнали да й завиждат и затова организирали протести сред селяните. А те
взели да скандират на селския площад със силни викове: „Оставка!“ и също така:
„Няма ли някой достоен юнак да я резне тая змейска тиква!“
Управляващата змейска глава много се обидила от тези демократични брожения и
временно отишла до европейския змейски парламент, където казала, че селото й
просперира, но има някои подривни елементи, дето мътят водата в кладенеца и
момите вече не ходят там, поради което отвличанията им на това знаково фолклорно
място чувствително са намалели.
Когато змейската тиква се върнала в своето подопечно село, там я посрещнал един
мощен и чутовен юнак, който й треснал един боздуган в чутурата и я откъснал за
радост на щастливите селяни. Останалите завистливи змейски глави изръкопляскали,
но само до момента, в който на мястото на отсечената змейска тиква изведнъж
израснали три нови комунистически партии.
Поуката от приказката е, че ако те люби змей, мила мамо, най-вероятно и ще те
шиба. А както е казал философът Хегел: количествените натрупвания на комунисти
водят до качествени изменения на организирината престъпност. Лека нощ, мили
деца!
Светослав Митев, автор и водещ на VOX THEORY по Radiovox
radiovox.bg
