На 27 април 1959 година, големият български поет Пеньо Пенев прекрачи в безсмъртието…
Поклон пред паметта му!
РЕЛСИ
Пред очите ми – скели изправени,
зад гърба ми – изходени друми.
Колко много неща премълчавани
колко много неказани думи!
Пълен с грижи,
тревоги,
мечти,
във метал
и цървули
обут –
ешелонът на дните лети
пред едно поколение труд.
Не важи откъде идеш днес
и къде
като друмник
поел си ти. –
В ешелона
при другите
влез
или лягай
самичък
на релсите!
Плодовете
едва са зазреяли.
Аз ги чакам…
О, труден мой ден!
Аз не знам
старини ще живея ли –
всичко може да стане
със мен!
Но такъв –
с непреклонна глава,
грубоват,
неспокоен,
готов –
аз от релсите
викам,
зова
и вървя
като клетва суров!
До гръбнака на скели изправени
съберете се, хора и друми –
да си кажем неща премълчавани,
да си кажем неказани думи!
1956
Пеньо Пенев
