На 17 юли 1393 г. след тримесечна обсада турците превземат българската столица Търновград. С нейното падане Търновското царство фактически престава да съществува, а от него остават свободни само няколко крепости по Дунав, най-важна от които е Никопол. През последните 15 г. цар Иван Шишман на два пъти се кълне на султан Мурад, че ще му е верен васал, но при първия удобен случай се отмята.
Новият султан Баязид решава да се справи с България по категоричен начин. Той стратегически правилно насочва удара към обединяващия център на държавата Търново, тъй като после овладяването на разпокъсаната периферия е въпрос на непродължително време. Баязид поверява главното командване на похода срещу Търновград на сина си Сюлейман Челеби и му заповядва да превземе града на всяка цена.
В Търново не остават опитни военноначалници, а организирането на обраната е поето от Патриарх Евтимий. Столицата обаче е обсадена от всички страни.
Населението съпротивлява храбро и отчаяно, но накрая след тримесечна обсада градът е завладян след атака на най-слабата и достъпна френкхисарската порта до Балдуиновата кула.
Съществуват многобройни взаимноизключващи се версии за разигралите се събития около превземането на Търново. Според водещата версия след тримесечната обсада патриарх Евтимий пред опасността да избухне епидемия или гладни бунтове сред населението, договорил предаването на града при добри условия, но османлиите не спазили обещанията си.
radiovox.bg
