fbpx
Share on facebook
Share on twitter
Share on email
Share on whatsapp

Някои го наричат диктатор, а други човек от народа.

Ето кой е Тодор Христов Живков.

Роден е на 7 септември 1911 г. в село Правец, Орханийско в средно заможно семейство. Той е най-голямото дете на Христо и Маруца Живкови.

Живков започва образованието си в родното си село, като повтаря 1-во отделение (сега 1-ви клас).

В годината, когато завършва началното си образование, в селото е открита прогимназия, където продължава да учи.

За кратко прекъсва обучението си по финансови причини поради заболяване на баща му, като се опитва да работи във фабрика за керемиди в Горни Богров, но скоро се връща в Правец и през 1926 година завършва прогимназия. След това учи в гимназията в Орхание, където живее през седмицата, а в събота след училище и в неделя е в Правец.

В гимназията се включва в местна група на Въздържателното движение. Там участва в организирането на ученическа стачка, за което има неприятности с полицията и, въпреки успеха на стачката, през 1929 година е принуден да напусне училището и заминава за София.

През есента на 1929 година Тодор Живков се записва в Графическото училище при Държавната печатница.

Докато учи там през следващите години, се издържа, работейки като келнер в ресторанти.

Живее в сграда, давана под наем на ученици и студенти, на улица „Петрохан“ 17 в кв. Подуяне.

През лятото на 1932 година Тодор Живков е приет за член на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) при набирането на т.нар. „Кофарджиев набор“, наречен на убития предишната година комунистически функционер Никола Кофарджиев.

Малко след това оглавява смятаната за голяма (30 – 40 души) партийна организация в Държавната печатница, а през есента става член на II районен комитет на партията в Подуяне, отговарящ за пропагандата. Според официалните му биографии през следващата година му е възложено да координира демонстрациите в София в подкрепа на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес.

В края на 1933 година Живков е уволнен от Държавната печатница след конфликт с ръководството, защото настоява за създаване на кооперативен стол в предприятието, и през следващите месеци работи в частни печатници.

През януари 1934 година отново е арестуван за кратко и е разпитван неколкократно, включително лично от високопоставения офицер в Държавна сигурност Никола Гешев.

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година няколкостотин работници в Държавната печатница са уволнени, а при връщането им на работа в края на годината сред назначените отново е и Тодор Живков.

Междувременно през октомври отлага за 2-ри път военната си служба, представяйки документ, че е записан за студент в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС).

В края на 1934 година става секретар на III районен комитет в кв. Лозенец и член на окръжния комитет на БРП (т.с.)

Многократните арести на Живков, които не водят до съществени последици за него, пестеливото им описание в автобиографичните му текстове и непълните полицейски досиета за него от онзи период предизвикват съмнения, че той е сътрудничил на властите.

Партийни функционери, като Райко Дамянов и Борис Тасков, го обвиняват за разкриването и арестите на ръководството на окръжния комитет в София в края на 1934 година, за което според тях през следващата пролет той е изключен от партията.

Според официалните биографии на Живков той само е отстранен от окръжния комитет заради несъгласието му с крайнолевия му уклон.

В резултат от наложеното му партийно наказание – изключване или забрана да заема ръководни длъжности, той прекъсва работата си в БКП до 1942 година.

По молба на самия Живков наказанието му е преразгледано и отменено през 1949 година.

Живков се ориентира към кариера в структурите на Комунистическата партия.

Член на Софийския окръжен комитет още отпреди 1944 г., в началото на 1945 година е избран за трети секретар на Областния комитет и е освободен от задълженията му в милицията, за да се съсредоточи върху партийната работа.

На проведения от 27 февруари до 1 март 1945 г. Осми пленум е избран за кандидат-член на Централния комитет на партията, с което попада в кръга на висшата партийна номенклатура.

През 1945 година за пръв път става народен представител, какъвто остава до 1990 година.

От 17 януари 1948 година Тодор Живков е първи секретар на Градския комитет на Комунистическата партия в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт.

На 5-ия конгрес през декември същата година е избран за член на Централния комитет на партията, като остава негов член до 8 декември 1989 година.

Това издигане става с протекциите на Вълко Червенков, който отговаря за софийската организация на партията в Политбюро – той се стреми да наложи влиянието си в нея, но изпитва недоверие към местните кадри със собствено влияние от времето преди завземането на властта.

Нов тласък в кариерата на Тодор Живков, извел го в централното партийно ръководство, дава активното му участие в кампанията срещу Трайчо Костов през 1949 година.

Костов е организационен секретар на Централния комитет и най-високопоставеният партиен функционер в страната до завръщането от Съветския съюз на Георги Димитров през 1946 година.

С някои свои действия предизвиква неодобрението на съветския лидер Йосиф Сталин, което довежда до продължителна публична кампания срещу него и набедени за негови сподвижници, завършила с показен съдебен процес и неговото обесване.

Живков ръководи софийската организация на Комунистическата партия по време на кампанията срещу Трайчо Костов, а от 27 май до 28 октомври 1949 година е и председател на Столичния градски народен съвет.

Като член на Централния комитет той участва във всички етапи на кампанията и става първия партиен функционер, поискал публично смъртно наказание за „предателя“ Трайчо Костов.

На 20 октомври 1949 година Живков оглавява Организационно-инструкторския отдел на ЦК на БКП, а през януари 1950 година става секретар на ЦК на БКП, като запазва и поста си начело на Софийския градски комитет.

По онова време е член на българската делегация за честванията на 70-годишния юбилей на Йосиф Сталин.

Включва се активно в инициираната от Червенков публична кампания срещу художника комунист Александър Жендов и на 19 февруари публикува остро критична статия срещу него в официоза „Работническо дело“.

През ноември е избран за кандидат-член на Политбюро.

По онова време е сред множеството партийни функционери, разследвани по подозрения в политическа нелоялност.

След като се утвърждава в централното партийно ръководство като член на Политбюро и секретар на Централния комитет, през следващите няколко години Тодор Живков е сред най-близките сътрудници на лидера Вълко Червенков.

По онова време започва да организира около себе си кръг от технически сътрудници, който с неговото издигане във властта придобива значително влияние.

Първи сред тях в края на 1950 година е Нико Яхиел, а малко по-късно се присъединява и Милко Балев.

На пленум след 6-ия конгрес на БКП (4 март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП, на която длъжност остава до 4 април 1981 г.

Той е поставен на този пост като фиктивен ръководител от подложения на натиск от Съветския съюз лидер Вълко Червенков, който запазва контрол над управлението като фактически ръководител на Политбюро и министър-председател.

Другата кандидатура за поста е Райко Дамянов, но Живков е предпочетен както заради близостта му с Червенков, така и с подкрепата на влиятелния член на Политбюро Георги Чанков.

Тодор Живков окончателно се утвърждава начело на режима след XXII конгрес на КПСС в края на 1961 година.

През ноември от правителството и Политбюро е изключен бившият лидер Вълко Червенков, а през ноември 1962 година след критики към дейността на „Държавна сигурност“ през 1949 – 1956 година са отстранени Руси Христозов, Георги Цанков и Антон Югов, който е заменен като министър-председател от самия Живков. На мястото на отстранените при чистките са поставени лоялни към него функционери.

След избирането на Живков за първи секретар групата от негови технически сътрудници е реорганизирана в негов кабинет, оглавяван от 1954 до 1986 година от Милко Балев. Кабинетът, състоящ се от 4 – 5 души, няма формална роля в политическата йерархия, но го подпомага в ежедневната му работа, като по този начин има значителен принос към неговите решения.

По време на неговото управление, особено във втората му половина, са публикувани множество книги на политическа тематика с автор Тодор Живков.

Те са писани от негови сътрудници, но за публикуването им той получава парично възнаграждение, изчислявано по специална завишена тарифа.

Така за периода 1976 – 1989 година Т. Живков получава хонорари за огромната за времето си сума от 1 165 652 лева (след облагане с данъци).

По-късно самият той твърди, че е раздал тези пари за обществени цели, но няма доказателства за това.

Сътрудникът в кабинета му Костадин Чакъров обаче съобщава, че в съда по Дело № 1 са представени безспорни доказателства, че „от начислените 1 300 000 лева хонорар е платен данък от 500 000 лева, а останалата сума от над 650 000 лева“ е внесена в касата на ЦК на БКП „със скромен ритуал“ (отразено във вестниците), при който Живков казва:

“Тези „Събрани съчинения“ не са мое дело, а дело на колективния ум и воля на цялата партия.”

Заради влошеното си здраве Тодор Живков прекарва лятото на 1989 година в резиденцията „Евксиноград“, но междувременно стават все по-явни признаците, че е загубил съветската подкрепа.

На 7 и 8 юли 1989 г. е в Букурещ за среща на най-високо равнище на страните от Организацията на Варшавския договор, на която съветският държавен и партиен лидер Михаил Горбачов се среща с придружаващите го военен и външен министър Добри Джуров и Петър Младенов, но не и с него. Живков се връща от отпуск и отпочинал в началото на септември.

Първите му думи след завръщането са:

„Момчета, какво стана със социализма? Той си отива. Социализмът загуби като система…“.

От 24 до 27 септември 1989 г. във Варна се провежда съвещание на секретарите на комунистическите партии.

От съветска страна присъства Александър Яковлев.

Двамата с Живков се срещат. На 25 октомври Петър Младенов подава оставка, като в писмото си до Политбюро отправя остри критики към Живков за стопанската, икономическа, финансова и политическа криза и изолацията на страната от Съветския съюз, като отбелязва че вече сме „в едно корито с прогнилия диктаторски семеен режим на Чаушеску“ и добавя:

„със своята политика Тодор Живков изхвърли България извън бързея на времето“. 

На 8 ноември при Тодор Живков идват близките до него членове на Политбюро Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев, които го убеждават да подаде оставка. Същия ден отново се среща със съветския посланик, а следващия ден провежда поредица от срещи с най-близкото си обкръжение.

На започналото в 17 часа на 9 ноември заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставката си, която е приета и е взето решение мястото му да бъде заето от Петър Младенов. След заседанието Живков лично уведомява за резултата Виктор Шарапов.

На продължилия на 10 ноември 1989 година Ноемврийски пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП.

Освобождавайки го от функциите му, пленумът му изказва и благодарност за неговата дейност дотогава, а Петър Младенов в речта си изпраща Живков на „заслужен отдих“.

Живков е арестуван на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления.

През юли 1990 г. мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с „домашен арест“.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

  • През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.
  • На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 г. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
  • На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.
  • Привлечен е като обвиняем и по делото (Дело № 3) за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави, заедно с още 21 бивши заместник-председатели на Министерския съвет и секретари на ЦК на БКП.
  • Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело № 2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

Делата срещу Тодор Живков са прекратени с неговата смърт.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 година в София. Според официалната информация на БТА, той издъхва в 20:05 след триседмична мозъчна кома.

Правителството отхвърля настояванията на семейството му и на Българската социалистическа партия той да бъде погребан с държавни почести.

Коментирай

Сродни новини:

Новини от деня

Последвайте ни:

Видео на седмицата