Според древния български календар, признат през 1976 г. от ЮНЕСКО за най-стария в света, днес настъпва новата година – 5726 по летоброенето на дрвените ни предци. Изследванията на астрономи, физици и математици сочат, че последната корекция на нашия календар е извършена през 4768 г. пр.н.е. Той е по-съвършен и точен от този на древните шумери, вавилонци, китайци. Създаден е през 5508 г.пр.Хр., докато популярният календар на маите е едва от IХ-Х век след Христа. Така, като прибавим към 5508 г. още 2018, се получава точно годината 7526.
Календарът на древните българи е базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер. Имената на съзвездията в древнобългарския календар са: Мишка (Водолей), Вол (Риби), Тигър (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Овца (Дева), Маймуна (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог). Календарът започва с Мишка (Водолей), защото най-късият ден, избран за начало на новата година – 22 декември, е бил в съзвездието Водолей.
Според българския календар навлизаме в годината на петела. Съществува мнение, че китайците са взели подредбата на животните за своя календар именно от древните българи .
За нашите предци годината започва от най-късия зимен ден – 22 декември, и има 365 денонощия. Към всяка четвърта година се отчита едно допълнително денонощие, наречено „Ден на слънцето“. Дванадесет месеца формират четири тримесечия. Всеки последен месец на тримесечието има 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия. Новият сезон започва в неделя и завършва в събота. Така тримесечието се дели точно на 13 седмици, а годината – на 52. Учените от ЮНЕСКО нарекли това делене „златното българско календарно число“.
Единственият източник, от който се черпи информация за календарна система на прабългарите, е Именникът на българските ханове. В този кратък текст, намерен в Русия, има 12 двойки думи на непознат език, за които се смята, че изразяват календарни понятия. За свързването на тези понятия с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в именника събития. Названието „прабългарски“ е условно и се базира на допускането, че след като в текста се говори за прабългарски владетели, календарът би трябвало да е принадлежал на тях.
