Current track

Title

Artist

Background

Тенорът Марио Николов се завръща отново като директор на Националния музикален театър

Written by on март 21, 2019

Уволненият неправомерно директор на Държавен музикален и балетен център – София, –  тенорът Марио Николов ще се завърне отново на постаси- директор след няколко съдебни дела, които са в негова полза.

Тенорът написа в личният си профил в социалната мрежа Facebook следното:

“Делото приключи!
С решение от 18.03.2019 г. ВКС отхвърли искането на МК за отмяна на решение №43 от 07.03.2018г. и постанови окончателно да бъда възстановен на незаконно и неоснователно отнетата ми длъжност – директор на ДМБЦ – София.
През 2018 г. МК не изпълни решението на ВКС, с което се потвърди решение на Софийски градски съд за отмяна на незаконното ми дисциплинарно уволнение, и беше разпоредено възстановяването ми като директор на ДМБЦ – София с присъдени всички законни обезщетения и разходите по делата (БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ).
Тогава Министърът на културата ме информира с писмо, че е пуснал молба за отмяна на решението ми по реда на ГПК. Формално, това е възможно, но, тъй като целта явно е да се забави моето законно заемане на длъжността, тази постъпка от страна на МК, тогава мой доверен юрист квалифицира като „правно хулиганство“ и не можеше да си представи как колега-юрист ще пренебрегне личния си и професионален морал, и ще пусне подобен, изцяло несъстоятелен иск… За мотивите на МК, водещи до подобно умишлено неизпълнение на съдебно решение на ВКС, навярно всички се досещат. Досещам се и аз.
През 2015 г. същото това министерство се хвърли в кампания-опит за моето дискредитиране, като използва и някои медии в атаката срещу „лошия директор“. Последва изнасяне на „факти“ от проверки и вътрешни одити, свят да му се завие на човек… Беше манипулативно „поднесено“ и мое гостуване в Румъния. От МК ме сочеха с пръст и викаха – „той е лош, лош, лош…“ На основание на тези фалшиви новини МК избърза с моето наказание – дисциплинарно уволнение.
Естествено, веднага се намериха някои „добри“ колеги, които „яхнаха вълната“ и услужливо се включиха в тази кампания, лансирайки собствените си дребни интереси и въжделения…… Някои дори успяха да помогнат с „каквото могат“ , а за делата си бяха и възнаградени, и продължават да бъдат възнаграждавани.
Работата ми като ръководител на ДМБЦ – София бе поставена на детайлно изследване и целенасочено проучване от страна на всички одитни органи. И аз съм много доволен от това, защото подобен анализ би могъл да бъде особено полезен. Знам как съм работил, какви са били винаги принципите ми и желанието ми да допринасям за израстването, да надграждам и развивам институцията. Съвсем нормално за мен е, че при последвалите ревизии и проверки от Държавен финансов контрол, както и от Сметната палата, не беше открито НИТО ЕДНО финансово нарушение, а да не говорим за „тежки финансови нарушения и злоупотреби“, както тръбяха от МК по онова време (разполагам с всички документи).
Но, вече бях уволнен. “Лош!“
Много приятели и колеги тогава не можеха да повярват какво се случва с мен. Какво е това посегателство върху моята личност, моя професионализъм и всичко позитивно, постигнато от мен в живота ми!? Какво е това озлобление към мен! Какви са тези клевети и изопачаване на истината!? Благодарен съм на всички, които ме подкрепиха и не повярваха в скалъпените обвинения. Беше ясно, че това е много лошо режисирана постановка, чиято цел е моето отстраняване. Не беше за вярване, как близки до мен колеги се стреснаха, изплашиха, снишиха се и си мислиха: „Какво се случва? Щом постъпват така с Марио, ТЕ утре и с нас ще постъпят така“… ТЕ! КОИ СА ТЕ? ОНЕЗИ, КОИТО ЖИВЕЯТ, ЗА ДА ЗАПЛИТАТ ИНТРИГИ И МОГАТ ДА СА ЗНАЧИМИ, САМО КОГАТО ПРАВЯТ ГАДОСТИ…
Репутацията е нещо, което се гради с години. Затова е и толкова ценна за мен, за семейството ми, за приятелите, вярвам и за почитателите на изкуството, което създавам.
Затова предприех категорични законови мерки да се противопоставя на тази несправедливост и потърсих правата си по съответния съдебен ред. Зарекох се да доведа нещата докрай. Смятам, че го дължа на семейството си, приятелите и колегите си, на всички, които ме подкрепят, и не на последно място – на себе си.
И така, минаха три години и половина. Три години и половина, в които бях умишлено изолиран от Театъра в един силен за мен творчески период, лишен от любимата си сцена, от срещите с любимата си публика и колеги.
Три години и половина от моя живот!
За да гледам своите постановки си купувам билет. Не влизам в Театъра, освен в зрителната зала. При всяко мое посещение, ръководството се интересува защо влизам в зрителната зала и дали имам билет? Имам. Няма как този „персонален“ интерес към моето присъствие в залата да не буди в мен недоумение! Та аз съм постъпил на работа в този театър през далечната 1988 г.! Нека някои хора си дадат сметка къде са били тогава?
Първата ми роля е Фреди от „Моя прекрасна лейди“ под режисурата на Гриша Островски и диригентската палка на Жул Леви. След това, през 1991 г., напуснах , за да замина да уча и работя извън България, а през 1996 г. се върнах обратно в Театъра, където съм изиграл почти всички класически оперетни герои. И така – повече от 30 години. До уволнението ми. Къде другаде да съм, освен там, където съм формирал професионалния си път и където е минал животът ми! Къде другаде, ако не там е моето място! Там е!
КОЙ Е ТОЗИ, КОЙТО СИ ПОЗВОЛЯВА ДА МЕ ЛИШИ ОТ ЖИВОТА МИ? ОТ МИНАЛОТО МИ? ОТ БЪДЕЩЕТО МИ? С НЕЗАКОННИ УВОЛНЕНИЯ И ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ СРЕДАТА МИ? КОЙ Е ТОЙ И С КАКВО ПРАВО? ЧОВЕШКО, ПРОФЕСИОНАЛНО ИЛИ МОРАЛНО?
НЕ ТЪРСЯ ОТГОВОР! ”