Идеята, че мъжката хомосексуалност е пряко свързана с женствеността е фундаментално погрешна. Разбира се, че съществуват известен брой гей-мъже, които се опитват да изразят себе си посредством някои „традиционно женски” маркери (поведение, реч или предпочитание в облеклото), но много други гей-мъже не. Фактът, че някои мъже се държат женствено не е проблем и не заслужава обществено порицание. Проблемът е, че този стил на джендърно поведение се приписва на всички гей-мъже. В действителност, те като демографска група проявяват голямо разнообразие в начините на себеизразяване и прояви на мъжественост и женственост.
Една от причините, че митът за всеобхватната „женственост” на гей-мъжете е все още жив е, че много мъжествени хомосексуални мъже „седят в дрешника” и не говорят за своята сексуална ориентация открито, поради което другите не предполагат, че такъв мъж „може да бъде гей”. В тази връзка, най-забележими са именно тези гей-мъже, които частично отговарят на стереотипа за женствеността, но не и тези, които хвърлят предизвикателство към този стереотип.
Гей мъжете често се определят като „активни” и „пасивни”. Когато си уговарят среща или просто „се забиват” с някого, почти винаги можете да чуете въпроса „Ти А или П си?” (т.е. активен или пасивен), както и репликата „Универсален съм”. Следващите редове говорят горещо и откровено за секса между мъже.
Да бъдеш А или П. Това е едно от нещата, които са ключов фактор при вземането на решения за среща, тъй като когато планирате да излизате с някого или дори по-сериозна връзка, от ключово значение е двамата да бъдете сексуално съвместими.
Когато говорим за гей секс ролята в него има толкова централно място, че дори учените от поведенческите науки напоследък му обърнаха внимание. Така например едно скорошно изследване реши да провери дали гей мъжете могат да се ориентират по лицевите черти на други мъже, за това дали потенциалният партньор е активен или пасивен. По-ранни изследвания потвърдиха съществуването на т.нар. „гейдар” (идва от „радар”, не от „подарък от гей”) — способността на гей мъже и жени да разпознават съответно други гей мъже и жени. В новото изследване, което се занимава с ролята в секса обаче, учените установиха, че преценката следва по-скоро общи стереотипи, отколкото някакъв действителен „нюх”, който да помага на гей мъжете да разпознаят ролята в секса на други гей мъже. А именно: стереотипно (и като при всеки стереотип — понякога погрешно) се смята, че активни са мъжествено изглеждащите гей мъже (на които „не им личи”), а пасивни — по-женствените или феминизирани. Уви, в реалността нещата не винаги стоят така.
Има много какво да се каже по въпроса „кой подава и кой поема”. Много хетеросексуални си мислят, че повечето гей мъже се редуват. Да, някои наистина го правят, но повечето не. Ами тези, които не се определят нито като само активни, нито като само пасивни, а като универсални? Ами тези, които въобще не практикуват анален секс и нямат намерението?
За целите на тази статия ще наречем последните условно „странични”.
Да бъдеш „страничен”
Страничните гей мъже обичат да се целуват, да се гушкат, да правят орален секс, риминг*, взаимна мастурбация и да се търкат в партньора си, като това са само част от възможностите за всякакви други сексуални удоволствия, освен едно: аналното проникване (пенетрация) от какъвто и да е вид. Може да нямат никакъв опит с това, може и да са опитвали, а може и да са го правили известно време, преди да разберат, че за тях това просто не е еротично и очевидно няма да започне да става. Някои може да обичат да получават или да правят анална стимулация с пръст, но нищо повече от това.
Мъжественост и срам
Много странични гей мъже изпитват огромно чувство на срам. Тайно си мислят, че би трябвало да харесват аналния секс и че нещо не им е наред, щом не е така. Често не биха признали публично, че не обичат аналния секс, боейки се от оценките, които може да получат от други гей мъже. Някои хора дори твърдят, че ако няма проникване, значи няма и „истински” секс.
При някои мъже са налице чисто медицински причини да се въздържат от аналния секс — операция на простата или хемороиди. В тези случаи чувството на срам е приглушено от основателно медицинско „оправдание”.
Макар че са обект на много стереотипи и предразсъдъци, тези две „чудесни” явления на човешката психология не са чужди и на самите гей мъже, които също хранят стереотипи и предразсъдъци както за другите като цяло, така и за останалите гей мъже. От древността до днес някои хора схващат рецептивната (приемаща, пасивна) роля в секса като „женска”, тоест унижаваща. На пасивните гей мъже нерядко се гледа с пренебрежение, унизително високомерие, подигравка. Една от тъпите шеги на тази тема е отговорът на въпроса кой плаща за гей сватбата — бащата на пасивния. Не се смеете, нали? Защото то е израз на презрение към жените. А е така, защото тук се приема подразбиращо се опростенческата аналогия, че мъж, който е пасивен, „играе ролята на жена”, бидейки пасивен. А подтекстът почти винаги е, че това е нередно, унижаващо, противно на мъжествеността, която също така подразбиращо се е висша ценност. „Болката е малка, срамът е голям”, гласи стара просташка шега за пасивната роля в гей секса.
Най-разпространен този нелеп стереотип е сред хетеросексуалните мъже. Логично — те дефинират себе си като мъже през отрицанието на женското и женственото. Част от това отрицание е унижаването и подигравката на тези мъже, които дръзнат да се противопоставят на „естествената роля” на мъжа в секса. Но… има и хетеросексуални мъже, които обичат да бъдат стимулирани анално (и по-точно — които не страдат от страхове, за да допуснат да изпитат такова удоволствие). Има такива, които се наслаждават на анална пенетрация чрез секс играчки. Други обичат партньорките им в секса да използват върху тях т.нар. пенис колани. Много истина има в една стара шега облечена в медицински тон — „Човешкият анус няма пол”. Както мъжете, така и жените, без оглед на сексуалната им ориентация, могат да изпитват удоволствие от аналната пенетрация.
И тук един глупав, но все така често задаван въпрос: ако мъж обича да бъде анално пенетриран, това значи ли, че е гей? Не, разбира се!** Нито пък това е необходимо условие, за да се каже, че „наистина” сте правили секс (това към гей момчетата, които мислят с това да оправдаят изневярата си пред гаджето).
Религиозните вярвания за това какво е „нормален секс” са довели до такива абсурди, че често можем да чуем от техни последователи, че без вагинално проникване между лесбийките няма „истински секс”. Такива ригидни хетеросексистки концепции за вида на проникването и осъществяването му са отразени и в немалко наказателни закони по света.
– Кой е най-големият проблем при хомосексуалното общество? – Големият проблем при гей мъжете (защото те са много по-мразени от жените) е, че те са принудени да живеят двойствен живот – много от тях не биха си признали, защото вече никой няма да вижда в тях професионалиста, нито човека. Всъщност в София това не е толкова сериозен проблем, колкото извън София, където просто няма опция да кажеш, че си гей, защото директно могат да те пребият.
Няма лошо да си страничен!
Да не се вписваш в стереотипа е трудно дори вътре в гей общността. Включително когато „трябва” да си А, П или У (от „универсален”). Но да не си никое от тези трите не те прави нито по-малко гей, нито по-малко мъжествен. То въобще не прави никого по-малко сексуален.
В ерата на Интернет и свободния достъп до информация, трябва да знаем по-добре от когато и да било, че сексът е вселена от многообразни практики, които не се изчерпват с прозаичното и понякога използвано за избиване на комплекси за малоценност „Кой кого”.
Имате шанс да правите тъкмо това, което ви доставя истинско удоволствие. Предвид свободата да експериментирате с нови техники, да бъдеш страничен е не по-малко секси и вълнуващо. Така че — пълен напред!
Много от тези, които се противопоставят на ЛГБТ равенството, игнорират научните биологични обяснения за възникването на хомосексуалната ориентация и дават гласност на своите собствени теории. Някои твърдят, че мъжката хомосексуалност се развива в резултат на определен вид възпитание, например, при наличието на прекалено властна майка и/или отсъстващ баща. Обаче, няма никакви основания да се предполага, че родителите по какъвто и да е начин оказват влияние на сексуалната ориентация, която с израстването детето ще прояви. Други са убедени, че развитието на хомосексуална ориентация може да бъде предизвикано от преживяно сексуално насилие в детството. Отново, не съществуват никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Предположението, че насилието води до развитие на хомосексуална ориентация, не отговаря на реалността, с оглед на факта, че жертви на подобно насилие в детството са ставали много хетеросексуални.
Тези, които се застъпват за дискриминацията към хомосексуалните, често твърдят, че децата „се нуждаят от мама и татко”, защото само при това условие те ще бъдат в състояние да постигнат успех в живота. Вместо да се концентрират усилията за предотвратяване на хетеросексуалните разводи, тези хора се съсредоточават на фиктивната „опасност” от отглеждането на деца от еднополови двойки. В действителност, не съществуват никакви доказателства за това, че децата отгледани от еднополови двойки, страдат от физически, психически или социални разстройства. Хиляди деца в Америка се възпитават в еднополови семейства. Научните изследвания в социалната област с широк спектър на оценяване, показват, че деца, които са израснали с еднополови родители, в това число и гей-мъже, по нищо не отстъпват на децата, които са израснали в хетеросексуални семейства.
Оспорването на тези митове, в крайна сметка, осигурява по-голяма степен на равенство: това е изключително важен аспект от борбата за правата на ЛГБТ във всяко общество. Бидейки гей, аз съм пряко заинтересован от събарянето на стереотипите по отношение на хомосексуалните не само в Америка, но и по целия свят. Митовете и стереотипите, които не се сблъскват с опровержение, стават мощно оръжие в ръцете на онези, които се стремят към потисничество. Понеже САЩ продължава да прогресира, гей хората стават все по-открити и изразяват своята истинска идентичност. Ето защо ние сме длъжни да използваме всяка възможност за повишаване нивото на социална информираност, казвайки на хората кое е вярно и кое е лъжа.
Статията е адаптирана версия на материал с автор Джо Корт, публикуван от „Хъфингтън Поуст” и Мюрей Лип, Нuffingtonpost.com
* Риминг — вид орален секс, представляващ стимулиране на ануса на партньора с език.
** Тук е мястото да уточним, че сексуалната ориентация се определя от пола на хората, към които насочваме нашите еротични и романтични мисли и чувства.