Варненският халколитен некропол е открит през 1972 година в района на Варненското езеро и е датиран в края на V – началото на IV век преди Христа. Находките от “Варненското злато” са най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.). При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за българската археология.
Един от най-забележителните гробове във Варненския халколитен некропол е гроб №43. Гробът, проучен в края на 1974 г., е разположен в централната част на некропола (Фиг. 1, 2). Принадлежи на мъжки индивид. От проведените антропологични изследвания е установено, че възрастта на погребания е 40-45 г.(Фиг.10), също така се предполага, че височината му е между 1,70-1,75, която е значително висока за този период. Ориентацията на скелета е север- юг със слабо отклонение на североизток. Изпънат е по гръб, със свити ръце, като костите на китките са се намирали в областта на раменните стави. Гробната яма е с правоъгълна форма със слабо уширение в северната част. В запълнителя на ямата са открити отделни фрагменти от керамика.
В научната литература е изказвано съмнение, че при музейната реконструкцията на този гроб са допуснати несъответствия с регистрираната на терена ситуация и по-късното му реконструиране (Фиг.3). Тези несъответствия са предимно при разполагането на открития в гроба инвентар. Той е изключително разнообразен, като може да бъде разделен на няколко групи според използвания материал за направата му (Фиг.9).
Следва продължение..
Симеон Смирнов-RADIO VOX BULGARIA