fbpx
Share on facebook
Share on twitter
Share on email
Share on whatsapp

Стъпка първа…

Плахи са първите стъпки… Винаги край тях се навърта едно подлярско истерично вътрешно гласче, което се опитва да те отклони от Пътя, да те спре. Единственият начин да продължиш, е да стъпиш върху му и да се засмееш. Силно. Така, както Бог се смее. Нали за това си „образ и подобие“?…

Картина: Христо Янков-Осата

С Мария не се познавам лично. Сприятелихме се някак естествено във виртуалния свят. Привлече ме свободата и честността на речта й. После дефинирах тази реч, като „Слово“. Защото от всеки текст, излязъл от перото й, чувам как Господ говори. Ако питате Мария Станкова, обаче, тя ще ви разкаже своята версия за Бог. И тя, вероятно ще се стори на мнозина от вас страшна. Защото понякога, най-страшно е, когато „Бог се смее“.

Реших Мария да бъде един от първите ми събеседници в предаването „ART VOX“,  заради онова подлярско, истерично вътрешно гласче. Зная, че тя е, която вече го е прегазила, засмяла се е силно, така, че да заглуши страха от божия смях и стъпките и никога повече няма да бъдат плахи. Е, може понякога да са болезнени, но във времена на безчувственост, болката е онова, което ти напомня, че си жив.

Живите и живеенето… Това са нещата, за които искам да говоря с Мария Станкова. Днес на стената й в социалната мрежа прочетох:

„Човек има само две възможности за един живот: може да изживее дните си бурно, да загине млад, да опита филия с арсеник, да започва винаги отначало след пореден провал, а може да се потопи в еснафско блаженство и да откара 100 безсмислени години. Да се радва на домашен уют, да пътува като турист един-два пъти годишно, да спестява, да отглежда деца… децата му да са повод за гордост.

Всъщност, еснафското блаженство привлича голям процент от живите. И това сигурно не е лошо. Един живот, поставен в хубава рамка, който с гордост да показват помежду си хората.
Между мен и еснафското блаженство никога не се е получавало. Винаги съм била готова да започна отначало и! Изведнъж ставаш на 60. Тялото мечтае за еснафско блаженство, а душата ти вие от безсилие. Тя зависи от него. Искаш да тръгнеш, да се откъснеш от изживяното, за да изживееш нещо ново, но артритът те е сковал, дисковите хернии са станали три, износена става, шипове… 60 години. И си казваш: Баси, дори за най-елементарен секс не става човек, а какво остава за Дзьодзюцу!
Загасям внимателно цигарата в пепелника, за да не замърся бюргерската градина и отивам да споделя с машината колко процента е влажността на въздуха. Още при появата ми, машината спира. Отказва да работи. Точно като 60 годишни стави.“

Имам въпроси за цената на живота на един писател. Онази, измерена в изработени на преса за пластмасови детайли евра.

Ако нямате нищо против няколко евро повече по сметката на собственото си живеене, бъдете с мен и Мария Карагьозова Станкова на 30 септември – събота – в предаването „ART VOX“ по Радио VOX от 16.00 – до 18.00 часа.

И, не, няма да говорим за книгата й „Бог се смее“. Ще говорим за дързостта да си жив, за да направиш още една стъпка. Да изпишеш още една нота по пЪтолинието…

 

Коментирай

Сродни новини:

Илинден

Илинден в България се нарича денят, в който се почита Свети пророк Илия на 20 юли.

Новини от деня

Последвайте ни:

Видео на седмицата

Radio Vox. All Rights Reserved © 2020