Тръгнах…
Не зная, как е при вас, но моите тръгвания са неизбежно белязани от объркване. Объркани чувства, объркани мисли, объркани езици и, естествено, объркан багаж. Единствено посоката е ясна. Но, когато намериш посока, значи вече предчувстваш цел.
Решението ми да пътувам за Германия с кола раздели на две равни половини стоте процента на близките ми. Като си се родил с по 50% от два етноса, нататък всичко в живота ти, все е… 50 на 50. Това помага много, при вземането на решения.
Преди година на тази дата на стената ми във Фейсбук съм споделила:
„Катериш се, малко по малко, по стълбата на собствения си ръст. И, веднъж стъпил върху тях, стъпалата изчезват… Някой ден стигаш последното стъпало и единственото, което ти остава е… да скочиш в това, което е пред теб. Или ще пропаднеш, или… ще се научиш да летиш.“
Сега моето предаване за хората „от тъмния ъгъл на бара“ в изкуството е пред своя старт, а радиото, на което дължа привилегията, споделеното от мен да бъде чуто, е пред рестарт. Две от тежките точки в ценностната ми система са увеличили амплитудата си на трептене до степен на откъсване от гравитацията. Значи, ми е нужен урок по летене.
Ето, как се озовах на прага на пътуването до Германия.
Тръгнах…
От тук нататък, ще споделям всяка своя стъпка по пътеката си към срещата с изкуството. Надявам се да ми бъдете спътници. Хубаво е човек да има с кого да сподели път…
Всъщност, пътуването е песента на сърцето и всяка стъпка е нота по… пЪтолинието.
Парис Сивриян
Септември 2017, Германия
