На Ото фон Бисмарк се приписват следните мъдри думи :“ Битката при Садова я спечели пруският прогимназиален учител“ .Става дума за битката при Кьонигрец, която е най-голямата битка в Австро-пруската война от 1866 година , като точно тя повлиява радикално за хода на войната. Защо Бисмарк акцентира върху личността на прогимназиалния учител и прогимназиалния ученик, а не върху обучението в армейските висши училища? Много просто , дисциплина, уважение, родолюбие , взаимопомощ, себеотрицание, достойнство, морал и чест, като част от човешката ценностна система се изграждат в ранния етап на обучението в училище.Това е основата, на която стоят гимназиалното и висшето образование и се развива една държава.
Българското възраждане е към края си по време на битката при Кьонигрец, като четири години след нея, след десетилетия борби, през 1870 година българите в Османската империя виждат с очите си султанския ферман за учредяване на Българска екзархия, голяма самостоятелна църковна област начело с екзарх.А духът на Българското възраждане отново идва от средите на българските учители и православни свещеници, наричани от народа ни с голямо уважение и любов апостоли и отци.Образите на възрожденските ни учители, революционери, духовни водачи, журналисти и свещенослужители много често се преплитат в биографиите на отделни исторически личности, като Васил Левски, Христо Ботев, Паисий Хилендарски, екзарх Антим I , Георги Раковски и много други родолюбиви българи.Те печелят вековната битка за извоюване на българската свобода и независимост, за да се говори в Европа в началото на 20 век вече за „българското икономическо чудо“.
Каква е обаче картината в България през втората декада на 21 век ? Един бърз щрих. Фрагментирана, многопартийна система, която води до рулетка от избори и вкарва държавата в тежки изпитания и кризи.Народни представители от различни партии, които в немалко случаи нямат уважение едни към други, като публично използват езика на омразата пред камерите в Народното събрание.Показвайки на народа си, че джентълменството и финесът на парламентарния език, са отживелица и са част от анти цивилизационния модел на пандемичния и войнолюбив 21 век.Народните представители са представени от народа и какъвто е народът и неговото възпитание и култура, такива ще бъдат и те, логично.Защо така обаче се получи и къде е силата на българския учител, професор и преподавател?Има я тази сила, но тя за съжаление е притисната и ограничена до нивото на цензура, затова днешните преподаватели, с малки изключения, нямат устрема за живот на възрожденските ни духовни водачи.Тъжно, защото така няма как да се спечелят житейски битки от прогимназията на Бисмарк, Априловската гимназия на Васил Априлов или Софийският университет на братя Христо и Евлоги Георгиеви.В днешно време приемат примерно там в „Алма матер“ студенти в правния факултет с изпит от матура, а не от кандидат-студентски изпити, на които да се покаже едно доста по-високо ниво на образователна компетентност.Комерсиализацията на образованието у нас, без да се поставят за нея някакви ограничителни линии, води до естествен нихилизъм в обществото.В днешно време могат да се наблюдават ярки тенденции на „общуване“ при различните поколения от най-ранна детска възраст от детската градини, през средното до висшето образование, където всеки иска да попречи на всеки, да натопи, да провокира, да обиди другия.Колкото и да говорят преподаватели, учители или професори на своите възпитаници, че „Съединението прави силата“ и , че трябва да си помагаме едни на други, за да бъдем едно цивилизовано и по-добро общество, без възпитание на децата от родителите и преповтаряне на тези ценности и морал в семейната среда, учителите винаги ще бъдат неправилно обвинявани в какво ли не. Дори и в „злодейства и престъпления“.Добре, че не живеем през 15 век, по времето на ректора на Пражкия университет Ян Хус, защото съм убеден, че щеше и сега някой преподавател за истините, които казва да изгори на клада за удоволствие на тълпата, пълна с лицемерни и духовно бедни и неуки, но радикални и крайни в своите действия инквизиращи „християни“.
Знам, че веднага ще полетят стрели към мен от онзи „родителски факултет“ по всеобщо мирово знание, как не съм прав, а не от онези български семейства, които обратно на тях полагат сериозни грижи за възпитанието на своите деца.Прав съм мили родители и затова ще завърша тази статия с кратък цитат от живота на великия Томас Едисон.Ето я и поуката на времето, защото всяка битка се печели, първият път в собственото ни съзнание!
„Един ден малкият Томас Едисон се прибрал от училище и подал на майка си едно малко листче, на което било написано нещо.Той й казал: „Моят учител ме помоли да ти предам това, мамо“.Очите на майка му се насълзили, докато четяла на глас написаното:“Синът Ви е гений. Това училище е твърде малко и не разполагаме с достатъчно добри учители за неговото обучение.Моля Ви да го обучавате вкъщи“.След много, много години, след като майката на Едисон починала, а той вече бил един от най-великите изобретатели на века, Томас Едисон разглеждал старите семейни вещи.Изведнъж той зърнал сгъната хартия в ъгъла на едно от чекмеджетата на бюрото.Взел листчето и го разгънал.На хартията пишело: „Синът Ви има умствени проблеми.Не разрешаваме да идва повече на училище“.Едисон плакал в продължение на часове, а след това написал в дневника си:“Томас Алва Едисон беше бавноразвиващо се дете, което благодарение на майка-героиня се превърна в гения на века.“
И на края. Не е нужно да си родител, за да си духовен водач и добър учител, примерите от историята по горе в текста за това.Както и не е нужно да си учител или духовен водач, за да бъдеш истински герой-родител.Ако разберем тази истина повече хора, все още има някаква надежда за оцеляване на обществото и цивилизацията ни в един по-нормален и добър свят.Да видим, какво ще се случи..
Текст :Симеон Смирнов-радио VOX BULGARIA