Музиката е балсам за душата. Тя отразява вътрешните състояния на човека и представлява способ за духовно пречистване и почивка. Научно доказано е, че ритмите оказват пряко влияние на мозъка. На базата на музикалния вкус се разграничават различни типове хора. Тя играе важна роля не само в историята, но и в настоящето и бъдещето на човечеството. Студенстски град – местоживеене на преобладаващия брой представители на бъдещето на България. Това е добре познатият на всички софиянци естествен хабитат на младото поколение, където властват свободия и безнравственост. Можете ли да се досетите какви са неговите музикални предпочитания? Ако у някого съществуват съмнения, то достатъчно е да обърне поглед към превърналата се в храм-паметник дискотека „33“, увековечаваща чалга културата.
Суровата истина, която често пъти предпочитаме да премълчим, е, че младите хора у нас не носят светло бъдеще със себе си. Тези, които имат умения и желание за развитие, заминават за чужбина, а другата част 18-19-годишни се заселва в Студентски град, където се отдава на живот, както се казва, което се изразява в ежедневно пиянство, безразборно сношение, купони, неизменно озвучавани от Преслава, Малина, Къпина и тем подобни. Студентски град без чалга не би могъл да съществува. Самото словосъчетание представлява парадокс, една абсолютна утопия в консуматорско общество на бездуховността в неговия ориенталски вариант.
Лично аз съм нямала възможността (нито пък желанието) да посетя по-горе споменатия храм-паметник в Студентски град, но въпреки това за мястото съм чувала какви ли не легенди – за полуголи момичета, които без капка срам се кълчат в неприлични пози; за многократно изпитани схеми за дрогиране на пияни девойки или за обичая да се хвърлят по земята неизползвани салфетки, които се заплащат допълнително, явно с цел да се демонстрират финансови възможности. За фон гърми любимата на студентите чалга, коята безмилостно се набива в тъпанчетата на купонясващите и неизбежно се пропива в мозъците им. В тази жестока реалност музиката е изгубила пречистващата си сила. Тя вече не гали душата, не стимулира слуховите рецептори. Напротив, гротесктно деформирана, тя води до масова дебилизация и опасни нива на деградация. Както вече споменах, музиката играе основна роля във формирането на един характер. Именно затова чалга културата може да бъде посочена като основен виновник за окаяното положение на днешната младеж. Ако познанията ви в тази сфера са ограничени или недостатъчни, моля, позволете ми да ви вкарам във филма. Основните идеи и послания на всички чалга изпълнители се припокриват и общо взето се свеждат до следната сентенция: Секс, пари; пари и секстук (таме се възвеличава и пиячката). Тези свръхценности проличават и във външния вид на творците – певиците са обилно намазани с фон дьо тен, пет пласта спирала, напудрени със сини сенки и оранжев руж, пристегнати в къси тесни роклички, едва покриващи задните им части и за капак качени на 15- или, в по-фрапиращия случай, 30-сантиметров ток. Чалга изпълнителите от мъжки пол пък, задължително трябва да имат мускули, придружени от нахакано и крайно арогантно държание. Това са стандартите, на които са подчинени жителите на Студентски град- момичетата – евтини и меркантилни, а момчетата – невъзпитани и надути. Усеща се брутална липса на всякаква духовност, класа или дори елементарно приличие. Как би изглеждала подобна картинка преди 50 години? В недалечното минало подобно поведение веднага би било изкоренено от обществото, но днес фундаменталните ни човешки ценности са подменени. Виновна ли е криворазбраната демокрация за днешното статукво? Щеше ли друг обществен строй да развие потенциала на българсите студенти?
Нека да приемем, хипотетично, че чалгата така и не е просъществувала. Студентски град продължава да бъде обежище както за столични, така и за провинциални студенти. Но на мястото на така обичаната „33“ вместо чалготека има библиотека. Към нея на талази прииждат учащи се и един през друг се надпреварват кой пръв ще влезе през вратите към познанието. Библиотекарката не може да насмогне да обслужи всеки с книга, поредица или масовоиздирвана научна статия. Най-тежко е положението в петък вечер и през уикенда, защото всеки, спечелил някой и друг свободен час след лекциите, не може да намери по-привлекателно място, където да запълни времето, от студентската библиотека, която вече и без това се пръска по шевовете от жадните за знания тълпи. Облеклото също минава през катарзис – плът по девойките се не вижда, производителите на оскъдни поли и къси блузки фалират, защото липсва интерес към стоката им, но за сметка на това момичетата безотказно досаждат на бабите си и ги гонят по двора, умолявайки ги да им покажат още някоя интересна плетка, за да изпъкнат с умение и уникален стил, когато ушият новия си дебел пуловер. Целомъдрието до такава степен е обладало ежедневието на младежите, че по коридорите момче и момиче се разминават с наведени глави и с лица, почервенели от свян. Този нов стил на поведение предполага и сериозно задълбочаване в учебния материал. Логичноследствени са високите постижения на български студенти в сферата на медицината, архитектурата, политиката и технологиите. Страната ни процъфтява и се развива с пълна пара, направлявана от свежите идеи на новото поколение. Но това за дълбоко съжаление на нацията ни, е един невъзможен утопичен свят. Вместо от начетени и проспериращи лидери младото поколение се състои от безумни последователи на една упадъчна антикултура, а именно – чалга културата.
Най-обективно и справедливо би било да кажем, че не изначално чалгата е довела до тази деградация. До чалгата доведе глобализирането и обезличаването на нацията ни. Израствайки в едно бездуховно консуматорско общество, подрастващите не се научиха на правилна преценка – не могат да оценят силата на знанието, книгата, да разграничат правилно и грешно. Вместо да акцентират върху собственото си окултуряване и образование, те са се вглъбили в злободневните си нужди и всевъзможни прищевки – нова дрешка, обувки, нов автомобил, коя чалготека да посетят довечера. Свободата на демокрацията се е превърнала в свободия – всеки прави каквото му е угодно и на поразия безчинства без това да води до нищо. Младите хора се саморазрушават и негативният пример се задълбочава… Как може 14-годишната Сузанита, оскъдно облечена, да се снима рамо до рамо с чалга певица, грачеща унизителни и груби думи, и този акт да остане не само ненаказан, но и насърчаван от не малък брой зрители?! Ето докъде е стигнал декаденсът на нашата държава.
Още по-страшно и пагубно е това, че тези чалга изпълнители представят страната ни на световната сцена. С чалгата се свързва България. В очите на хиляди, ако не милиони хора, това представляваме ние днес. Ако попитаме американец или германец какво знаят за Христо Смирненски или Димитър Димов, те най-вероятно ще си замълчат… Но ако споменем името Гери-Никол – Охо!! Къде ти?? Световна сензация! Това е наследството, което ще оставим след себе си. Някога българи са писали велики творби, които днес изучаваме (дали ги изучаваме задълбочено или повърхностно минаваме през тях, тананикайки си някоя нова песен на Галена, е друг въпрос…), а след 70 години правнуците ни ще правят анализи на чалга текстове…
Тези горчиви истини студентите в Студентски град не ги осъзнават. Не искат и да ги знаят. Далеч по-приятно от подобни мрачни размисли е след тежкия учебен ден да се разцепиш в поредната дискотека, слушайки същата чалга до откат… И въпреки това надеждата умира последна, защото както чалга, така има и класика – нима музикалните легенди в рока, поп музиката и класическата музика нямат почитатели и у нас? Нима арена Армеец не се пълни с народ, когато в България гостуват изпълнители като Брайън Адамс и Стинг? Различните музикални предпочитания предполагат различен тип хора – Нашата нация има спешна нужда от феновете на достойното, културното, моралноизграждащото. Така че, скъпи младежи, представители на интелигенцията, не се свенете, бъдете смели и със силния си глас и новаторските си идеи помогнете да постигнем тази заветна така мечтана (не)възможна утопия. И може би някой ден в действителност ще станем свидетели на един Студентски град без чалга.
Албена Красимирова
