Current track

Title

Artist

Background

В ЦЕРН разпаднаха Хигс бозона

Written by on септември 10, 2018

Учени от ЦЕРН за пръв път наблюдаваха разпадане на Хигс бозон на дънни кварки, предаде АФП, цитирана о „Мониор“.

Шест години след откриването на Божията частица, най после специалистите от екипите „Атлас“ и „Си ем ес“ можаха да наблюдават нейното разпадане на елементарни частици, известни под наименованието дънни кварки. Опитите бяха осъществени на Големия адронен колайдер и потвърдиха хипотезата, че всепроникващото квантово поле, обусловено от Хигс бозона, дава маса и на дънния кварк.

Пресслужбата на ЦЕРН припомни, че съгласно Стандартния модел на физиката на частиците, разпадането на Хигс бозона на двойка дънни кварки е най-честото явление. То се случва при 60 процента от всички разпадания на Хигс бозона. Проверката на това предположение бе от изключително значение за потвърждаването на Стандартния модел на физиката. Дълго време учените не успяваха да уловят сигнали от разпада на Хигс бозона на дънни кварки заради наличието на „шумове“, които съпровождат този процес. По-рано бе констатиран един друг разпад на „Божията частица“ – на двойка фотони.

Стандартният модел е теоретична конструкция във физиката на елементарните частици, описваща електромагнитното, слабото и силното взаимодействие на всички елементарни частици. Стандартният модел не включва гравитацията и това остава един от основните въпроси във физиката. Според стандартния модел, цялото вещество се състои от 12 фундаментални частици — фермиони: 6 лептона (електрон, мюон, тау-лептон, и три вида неутрино) и 6 кварка (u, d, s, c, b, t), които могат да се обединят в три поколения фермиони. Кварките участват в силните, слабите и електромагнитните взаимодействия; заредените лептони (електрон, мюон, тау-лептон) — в слабите и електромагнитните; неутриното — само в слабите взаимодействия. Всичките три типа взаимодействия възникват като следствие от постулата, че нашият свят е симетричен по отношение на три типа калибровъчни преобразования. Носители на взаимодействията са калибровъчните бозони: 8 глуона за силното взаимодействие (група на симетрия SU(3)); 3 тежки калибровъчни бозона (W+, W−, Z0) за слабото взаимодействие (група на симетрия SU(2)); един фотон за електромагнитното взаимодействие (група на симетрия U(1)).

Думата”кварк” няма определено смислово значение. С присъщо на физиците чувство за хумор Гел-Ман я заимства от романа на ирландския писател Джеймс Джойс „Бдението на Финеган“, чийто герой в съня си чува странната фраза „Три кварка за мистър Марк“. Според сегашния модел на кварките, те са шест вида, като всеки има свой антикварк. Кварките са съответно горен (u), долен (d), странен (s), чаровен (c), дънен (b) и топ (t) кварк.

В основаната след Втората световна война Брукхейвънската национална лаборатория в Ню Йорк се извършват експерименти целящи да се наблюдават кварки като снопове ядра на златото се насочват един срещу друг при скорост близка до тази на светлинната. Резултатът е възстановяване на онова състояние на материята – така наречената „кварк-глуонна плазма“ – каквото се предполага, че е съществувало десет милионни от секундата след Големия взрив. През 1974 г. група учени под ръководството на Самюел Тинг открива J/ψ частицата, което доказва съществуването на чаровния кварк (c-кварк), за което получава Нобелова награда за физика за 1976 г.

Дънния кварк, още известен като b-кварк (от bottom quark), е описан подробно от квантовата хромодинамика. Съществуването му е предсказано през 1973 г. от Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава, за да обяснят нарушенията равенствата на заряда. Открит е през 1977 г. от Лион Ледърман във Фермилаб, експеримент E288, при сблъсъци произвели ботомониум. Кобаяши и Маскава печелят Нобелова награда за физика през 2008 г. за обяснението си на нарушението на паритета на заряда.

radiovox.bg