Неискрено за Гагарин и СССР (конспирация и видео поздрав)

Написана от на февруари 1, 2019

Всеки знае името на първия космонавт в историята на Земята. Пророк Илия, взет на орбита с огнена колесница. Не, имаме предвид, по-малко религиозен и по-технологичен феномен с по-малко старозаветни нюанси и почти никакви семитски корени. Става дума за Юрий Гагарин, полетял в Космоса и неговия брат-близнак Никита Гагарин, когото от СССР показаха, че се е върнал успешно от орбита. Всъщност, може би истината е далеч по-иронична от това…

На 4 октомври 1957 г. СССР изстрелва първия спътник около Земята. Това е факт! Радиолюбители по света улавят неговите сигнали в продължение на 22 дни. На 12 април 1961 г. СССР обяви Юрий Гагарин за първия човек извършил полет в космоса. Това факт ли е? Е как да не е – ще ми се изсмее почти всеки – целият свят знае това! Добре. Да видим, тогава, как стоят нещата наистина: полетът на Гагарин е признат от Международната авиационна федерация – FAI (Federation Aeronautique Internationale) в резултат на документи представени от комисарите по спорта И. Г. Борисенко и В. А. Плаксин, които удостоверяват някои лъжи.

Лъжата на единия комисар: В. А. Плаксин удостоверява, че „Восток-1“ излита с Гагарин в кабината. На това той няма как да е свидетел, защото не е сред хората, които са присъствали при затварянето на главния люк на кораба. Изследователят Александър Ярмолович е открил 10 варианта на списъка от хора, които са упълномощени да присъстват при затварянето. В нито един от тези списъци не присъства Плаксин! Лъжата на другия комисар: И. Г. Борисенко твърди, че на 12 април 1961 г. в 10:55 часа Юрий Гагарин се е приземил на 26 км от град Енгелс, Саратовска област, близо до селото Смеловки. Комисарят хукнал към капсулата, където го очаквал усмихнатият Гагарин, наобиколен от горди колхозници. Тук, до кабината на кораба, след като проверил документите му, Борисенко зарегистрирал три световни рекорда: продължителност – 108 мин; височина на полета 322,7 км; товар на целия кораб 4725 кг.

Фактите: Дълги години СССР криеше, че капсулата на космическия кораб се приземява празна. Гагарин се спуска с парашут на 4 км от нея, в колхозното поле на село Узморье! Изследователят В. И. Россошанский разкрива лъжата на Борисенко и доказва, че той вижда за пръв път Гагарин, чак на военното летище в град Енгелс! Разобличеният Борисенко отговаря: „Така трябваше. Какво да напиша и говоря – решаваха отгоре!“ Първата капсула, приземила се с екипажа в нея, е на Восход-1, 12 октомври 1964 г. В нея катапултиращият стол и оборудването са махнати и трима космонавти, възможно най-слабичките, без скафандри(!), са натъпкани като копърки. Никой на света, не е и предполагал, че тримата космонавти са летяли в едноместна кабина, без защитни екипировки! Забравили, че до този ден са лъгали, руснаците с възторг заявяват, че за първи път екипажът е приземен в капсулата на кораба!

Лекарят В. Волович, който преглежда Гагарин 3 часа след предполагаемото претоварване от 9-10 g при балистическото спускане, казва следното: „В салона на самолета пристъпих към прегледа на Гагарин. Кръвоизливи, които възникват при високите претоварвания, не открих. Дробовете бяха чисти. Дишането – умерено. Температура 36,6 градуса. Пулс – 65. Кръвно налягане – 125/75. Казах му: като на младенец, все едно не си летял в космоса.“ – А може би и наистина, не съм летял? – произнася Гагарин.

Как е, как е у Космоса?

Лекарят споделя това в последното си интервю, малко преди да почине. Човекът бил крайно възмутен от груба лъжа в “Комсомольская правда” през 1997 година, че той е участвал в група издирвала в продължение на час капсулата с Гагарин. И когато отворили люка, видяли космонавта лежащ със затворени очи. Свалили му скафандъра и след като дошъл на себе си, първите му думи били:„Я – на Земле?”. Неизброими са публикуваните лъжи за приземяването на Гагарин: пъстри, различни и съвсем противоречиви. Интересното за мен е, че при радиус от 300-400 км на зоната за приземяване, в ненаселен район, Гагарин се оказва в населена местност, над която не само е летял, но и където миналата година е проведено обучението му за скокове с парашут: на двайсетина километра от офицерската столова, в която познатият старши лейтенант е посрещнат, вече като майор, със сок и ябълка. Късметлия!?

Гагарин е симпатяга, чувствал се е неловко да лъже. На първата пресконференция – три дена по-късно, на въпроса как се е приземил, в капсулата или отделно от нея с парашут, той се смущава и под яростния шепот на човека до него (Михаил Крошкин), започва объркано да обяснява, че и двата варианта били предвидени от главния конструктор. Отговор на този най-обикновен въпрос – не дал. Че е свестен, показва и липсата на неговия подпис на врата от хотела „Космонавт“ в Байконур. Космонавтите, преди полет, се подписват на вратата на стаята, в която са настанени. След като се изпълни с автографите им, вратата се прибира и пази. Има подписите на всички космонавти с изключение на Гагарин. Говори се, че чистачка го е изтрила. И така да е. Ако беше летял, нищо не пречи да се подпише отново, нали? Даже колегите му биха го насилили да го направи – та нали е първия. Той обаче не го прави. А не след дълго, лъчезарният млад човек, се пропива, започва все по-често да губи контрол върху себе си и ругае не само началниците си , но и самия Леонид Брежнев. Нещо любопитно: съветският лидер е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, за приноса му към „космическия полет“, но тайно(!), с непубликуван указ!? Постепенно от бляскав символ, пиянстващият Гагарин, се превръща в неудобен и опасен враг за родината си.

Размисли след полета.

На 27 март 1968 г. на Гагарин е наредено да извърши изпитателен полет на вехт УТИ МиГ-15. Той обаче заподозрял нещо и поискал техническата документация. От сведенията в нея се ужасил: 12-годишният самолет е минал два капитални ремонта, а двигателят му (RD-45 FA производствен номер 84445a), не само не бил оригиналния, но се оказва с още две години по-стар и е претърпял 4 генерални ремонта. Полетът следвало да бъде кратък, само 20 минути, а към самолета имало допълнително прикрепени два контейнера с гориво, очевидно – съвсем ненужни. Гагарин отказал да се качи на този летящ ковчег. Вдигнал скандал. Наложило се инструкторът, полковник Владимир Серегин, да го успокои, заявявайки, че ще лети с него. Едва при петия опит самолетът е приведен в движение. 11 минути след излитането, Гагарин иска разрешение да се върне. Малко след това самолетът се разбива в земята и избухва. Няма да се спирам на официалните версии за смъртта на двамата пилота, защото при тях и двамата биха могли да катапултират. Причината те да не катапултират е, че са изпаднали в безсъзнание, поради незатворен докрай вентил осигуряващ херметизацията на кабината. Това е версията на инженер-следователя Игор Кузнецов, който в продължение на 9 години разследва катастрофата.

И така, няма нито едно доказателство за космическия полет на Гагарин. Никакви документални кадри. Нито дори една малка, черно-бяла снимчица, от този „велик“ 12 април 1961 г. Всички филми, снимки и приказки са постфактум, произведени след това с пропагандна цел. Очевидно руснаците се решават на тази лъжа, притеснени от американците, които след успешния полет на шимпанзето Хам (31 януари 1961 г.), подготвят Алън Шепърд за първия му полет – отложен от 6 март за 5 май 1961 г. Възможно е, Гагарин да е искал да лети, да е настоявал, но те не са били готови за този полет, на този ден. Лъжата не е първата и няма да бъде последната. При полета на кучето Лайка, всеки ден, в продължение на 7 дни, руснаците осведомяват света за „самочувствието“ на кучето. Гадното в случая е, че Лайка е била мъртва – на седмия час от полета, след продължила няколко часа агония, поради повишаване на температурата в кабината. Седем дни руснаците поднасят на света лъжите за самочувствието на мъртвото куче.

Когато питат Гагарин, ще публикува ли снимки от космоса, той казва: „На кораба нямаше нито един фотоапарат или друго фотографиращо устройство.“ На кораба обаче имало магнетофон(?), на който Гагарин записвал наблюденията си!?


Current track

Title

Artist

Предлага се в Google Play
Background