„Човек – това звучи… как ли не!“ – На 9-ти декември гост в предаването „Арт Вокс“ беше Бойко Богданов.

Written by on декември 12, 2017

На 9-ти декември, гост в рубриката „На четири уши“ на предаването Арт Вокс по Радио Вокс, беше острият камък Бойко Богданов, с когото, като че ли успяхме да смелим брашно.

Личен архив

На предварителния разговор за предаването, ексцентричният „Homo ludens” категорично отказа да се запознае в резюме с въпросите, които бях подготвила, за да не му стане безинтересен същинският разговор. Така, този разговор всъщност се превърна в една… игра на асоциации.

Всичко започна от едно пътуване. От това, защо режисьорът не вярва в завръщането. Пътят към красота, светлина и градивност – това е в което Бойко Богданов вярва. Собственият му избор преди години е бил да бъде кон, а не каруца по този път и с днешна дата той все още не може да даде категоричен отговор верен, или грешен избор е бил този. Дълбоката му убеденост, обаче е, че има смисъл в „оптимизма на борещия се за оптимизъм“.

Пърформънси с боядисани с калиев перманганат фонтани, митинги на надеждата и възторг бележат пътя на режисьора през синьото време.  Но днес, самото словосъчетание „сино време“ му звучи ужасно. И на слогана на онези години – „Времето е наше“, днес той отговаря „Времето е… временно“.

Личен архив. Фотограф: Христо Янков-Осата

В светлината на спомените от ранните 90 на миналия век, към разговора ни някак естествено се присъедини и един човек, вече отминал, но белязал неизличимо и личността, и житейската походка на Бойко – неговият духовен близнак – театроведката Вероника Благова, чийто „бляскава афористична мисъл“ и до днес е вдъхновение за режисьора. С нея е свързан неделимо и един от най-продуктивните му творчески периоди – този на трупата „Елизавета Бам“, която взриви театралния „двор“ през 90-те години на 20 век и понесе съдбата на автора на произведението, дало името й – Даниил Хармс. Цялата трупа е изгонена от театър София, което води до разпада й, но и в разпада си, тя ражда творчески акт – пърформънс на абсурда в лоното на адвокатурата. И, разказвайки този факт от биографията си, Бойко Богданов сподели убеждението си, че на грозното, пошлото и неправдивото, артистът има смисъл да отвърне единствено с творчество, ако иска да спечели войната, дори, ако една битка е изгубена.

Режисьорът определя 10-те години директорство начело на театър „Сълза и смях“ , като най-голямата грешка, която е допуснал в живота си, защото въпреки постигнатите успехи за театъра, административните ангажименти са му изяли много творческо време. В разказа си за работата в театър „Сълза и смях“, Бойко Богданов спомена с добро покойната вече министър на културата Ема Москова, както и, вероятно, изненадващо за слушателската аудитория – покойния Владимир Грашнов, който в продължение на години е бил генерален спонсор на „Сълзата“, без никаква лична облага. „Много голяма е заблудата, че култура и изкуство се правят без пари“ – сподели Богданов.

По-нататък в разговора ни на четири уши режисьорът, композитор, поет и преводач в последните години сподели, че умният човек се състезава само със себе си и със сянката си и, че не познава поражението, че музиката има съдбовна роля в живота му, че тя е Алма Матер.

Последната любов на Бойко Богданов е поезията на Марк Шагал, която той вдъхновено превежда в момента. И бърза, защото иска да напише „домашното си пред Създателя“ и, защото вярва, че единственият начин битието да не бъде изядено от бита е изкуството.

Личен архив

Целия разговор „на четири уши“ с ексцентричния Бойко Богданов можете да чуете в пълния запис на предаването – ТУК


Радио VOX

Current track
TITLE
ARTIST

Background