ВЪЗРАСТНИТЕ ГРЕШАТ ЗА УЧИЛИЩЕТО! ЕТО ЗАЩО…

Written by on януари 1, 2018

Част от живота на всеки тийнейджър, без значение дали е „бунтар“, „пубер“ и т.н., или е послушното дете на мама и тате, е да слуша как е важно да ходи на училище, за да влезе в университет, след това да има сигурна работа и въобще да заживее един стандартен и посредствен, но сигурен живот, по възможност не в България.

Ето защо родителите ни грешат.

Отговoрът се крие в „Промените…“ (изразено патетично). В обобщен вариант, след дълго проучване, разпитвайки не малък брой възрастни хора, мога да кажа, че при голямата част от тях положението с училището е било следното:

  1. Училищата действително са били „елитни“ и „квартални“.В наши дни обаче разликата между някоя елитна езикова гимназия и някое обикновено училище е, че „елитното“ се хвали или направо дуе колкото за пет „квартални“. Но всичко е стара слава. Повечето държавни училища са на едно и също дередже.

    *Ако читателят се чуди кой комплексар пише тази статия, комплексарът е Стилиян Ринков, учащ се в училище, водещо се за елитно. Също така относно аргумента за високите резултати на матурите, изкарани от ученици от елитни гимназии:

    Тенденцията е в по-желаните гимназии да влизат „натегачи“, които след това да ходят на допълнителни частни уроци, курсове и прочие, за да изкарат висок резултат на матурите, с които после се хвали училището. PR на гърба на родителите. Но това е друга тема.

  2. Борбата за място в университет е била жестока. Например за ВиК инжинерство в УАСГ (тогава ВИАС) е имало около 100 души, явяващи се за едно единствено място по специалността.Днес, уви, влизането в тази специалност далеч не е толкова сложно, като има дисциплини, където стандартът е толкова занижен, че кара човек да се замисли защо все още не са затворени. Примерът е Физически факултет на СУ. Влиза се с почти тройки, защото няма достатъчно желаещи да учат там.

    И ако започвате да се чудите #ЗАЩО е било така, а сега е иначе, защото:

  3. СоциализЪма в България (без да изказвам мнение за него поради простата причина, че съм роден далеч след него) се е грижел множеството завършващи висше образование да имат работа след това (често добре платена) и други привилегии.Така има логика, нали? Бори се за място в хубаво училище, следвано от добър университет, кулминиращ с добра работа. Но ето ни тук в началото на 2018-та. Поставени сме в реалност, която отдавна е свалила от плещите си отговорността да гарантира изкарването на пари за елементарно битуване след училище.

    Както изглежда повечето родители и доктрината на държавното училище се правят, че не виждат особено големите разлики (подредени в трите точки по-горе), което води до следния проблем:

Учениците растат и живеят в много добре рамкирано балонче. Умението да зубриш и да съсипваш нервната си система от безсънни нощи в учене е наградена със скромна „стипендия“ от 35-50 лв / месец, пари толкова смешни, че може би е по-добре като цяло да ги няма, но това отново е друга статия. Е, в края на 12-ти клас, заедно с кичозните абитуриентски балове и проявяването на най-позьорското, фалшиво и натруфено у мнозинството абитуриенти, балончето се пука.

Някои го разбират по-рано. Други го разбират чак когато заминат за Германия с дипломката си от „елитната гимназия“ и два месеца по-късно работят в МакДоналдс, само че немски, гонейки висок стандарт на живот, продължавайки да късат нервите си, учейки нещо, за което вероятно ще има робот, който да го работи в близкото бъдеще вместо тях.

„Подготовката за живота“ не е адекватна на „живота“. Архаичните представи на институцията не кореспондират с реалността. Делюзията, че учейки по този начин и в такава среда се успява, е част от основата на деградацията и „лумпенизирането“ на цели поколения иначе качествени хора.

Ако сред читателите има хора с различна теза, чувствайте се добре дошли за културна полемика в коментарите.

Ползвам момента да пожелая на съучениците ми приятно изтрезняване 🙂


Current track
TITLE
ARTIST

Background